"Лукойл Нефтохим Бургас" АД възнамерява да се обърне към съда за защита на своята делова репутация.
"Голословните обвинения от страна на представители на някои политически партии и парламентарни обединения могат да се отразят негативно върху имиджа на бранда и репутацията на нашата компания, която повечето от нейните работници и служители, клиенти и доставчици продължават да считат за един от най-добрите работодатели, партньори и клиенти в Европейския съюз". Това се посочва в официална позиция на акционерното дружество, след като в сряда в кулоарите на парламента съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков съобщи, че ще бъде внесено предложение "за вкарване обратно на контрола на пристанище "Росенец".
От акционерното дружество заявиха, че всички публично отправени обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на пристанищен терминал "Росенец" не отговарят на действителността.
"Лукойл Нефтохим Бургас" АД винаги и изцяло е изпълнявало ангажиментите си по концесионния договор, сключен с Република България през 2011 година за срок от 35 години, и не вижда основания за неговото разтрогване. Движението на енергийни продукти, тяхното съхранение и преработка са обект на строго регулиране по националното законодателство, европейското и международно право. Контролът, осъществяван от държавата, е ежедневен – от пристигане на танкера със суровина до отплаването му, натоварен с нефтопродукти", се посочва в официалната позиция на компанията.
От там допълват, че цялото отчитане на входящите и изходящите нефт и нефтопродукти на всички етапи се извършва чрез автоматизирани измервателни системи, които са свързани и в реално време предават данни директно на митническите власти. В съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове от декември 2020 г. е инсталирано постоянно видеонаблюдение, съгласувано и прието от митническите органи, припомниха от дружеството.
"Всякаква информация, свързана с дейността на терминал "Росенец", народните представители могат да поискат от Агенция "Митници". "Лукойл Нефтохим Бургас" АД инвестира значителни средства, за да изпълнява често променящите се нормативни изисквания, и оказва пълно съдействие на компетентните институции при реализирането на правомощията им. Държавните органи редовно извършват контрол и проверки на пристанищен терминал "Росенец". Не са констатирани никакви нарушения или отклонения от условията на концесията или нормативните изисквания, което се потвърждава от съответните протоколи", посочват още от компанията.
Превърна ли се в „ябълка на раздора“ предложението за пристанище „Росенец“ (ОБЗОР)
Дружеството отхвърля и всякакви обвинения в политическа ангажираност и уточнява, че е подразделение на трейдинговата компания "Литаско ЕсЕй" (LITASCO SA), регистрирана в Женева, Швейцария. Самата "Литаско" влиза в състава на "Лукойл Интернешънъл" (LUKOIL INTERNATIONAL GmbH), която е със седалище в австрийската столица Виена.
Кумулативните инвестиции на Групата "ЛУКОЙЛ" през последните 20 години в България възлизат на над 4,1 милиарда щатски долара, а в страните от ЕС като цяло - на около 14 милиарда щатски долара. Предприятията на Групата в Република България са работодатели на повече от 3500 работници и служители и осигуряват работни места за над 5000 работници и служители на фирми-подизпълнители, става ясно от позицията на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
Повод за реакцията на компанията е и решението на парламентарната икономическа комисия, която прие на първо четене Законопроект за промени на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Вносители бяха Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ, Петър Чобанов, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков. Законопроектът е постъпил вчера в комисията.
Петков: Внасяме предложение за прекратяване на концесията на пристанище „Росенец“
Припомняме, че акционерното дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" подписа договор за концесия на пристанищния терминал "Росенец" (част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас) през 2011 година. Това се случи по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в страната след правителствено решение от 16 март същата година. Тогава дружеството бе собственик на зоната за съхраняване на товари на терминала, а самата концесия бе предоставена за срок от 35 години или до 2046 година. Тя е за услуга с основен предмет управление и поддържане на обекта срещу правото и задължението на концесионера да извършва пристанищни услуги.
В края на юли 2011 година Агенция "Митници" отне лиценза за акцизен склад на нефтената рафинерия в Бургас и нефтопристанището. Причината бе, че дружество не е монтирало нужните измервателни уреди, които да подават непрекъснато информация в централата на митническата администрация за влизащите и излизащите от складовете нефтопродукти. Последва поредица от съдебни спорове, които приключиха с извънсъдебно споразумение. Дотогава рафинерията и терминалът "Росенец" така или иначе продължиха да работят след решение на Върховния административен съд. Лицензите на "Лукойл" бяха върнати в началото на 2012 година. Според споразумението "Лукойл Нефтохим" бе задължено да приведе в съответствие своите данъчни складове. Решението на Административния съд бе окончателно.
След началото на войната в Украйна с решение на Съвета на ЕС от 21 юли 2022 година беше спряно възлагането или продължаването на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с руски юридически лица или други компании, в които повече от 50 на сто от правото на собственост е пряко или непряко притежавано от руски граждани или компании в конкретни стопански сфери. Малко след това България се превърна в единствената държава в ЕС, която получи разрешение за внос на руски нефт по море до 2024 година, след дерогация в санкциите срещу Русия. Това бе договорено от кабинета на Кирил Петков. Искането на българската страна бе подплатено с гарантиране на потребление на вътрешния пазар.
На 6 октомври 2022 година служебният кабинет на премиера Гълъб Донев разреши на "Лукойл" да остане концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" до 2046 година и да довърши договора въпреки санкционния режим на ЕС. В началото на тази година от "Демократична България" (ДБ) съобщиха, че са внесли в Народното събрание законопроект, с който нефтеният пристанищен терминал "Росенец" да бъде върнат на държавата. В този законопроект беше предвидена забрана за възлагане на концесии на обекти на критичната инфраструктура, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров петрол с произход Русия или изнесени от Русия, както и прекратяване на съществуващите концесионни договори. Впоследствие, няколко дни след обявлението, ДБ оттегли тези текстове, след като се оказа, че ще засегнат и още една рафинерия - тази на "Инса ойл", която работи с нефтопродукти, внесени от Русия през пристанище Варна и пристанище Бургас.
На 13 януари 2023 година парламентът прие на второ четене внесените от ДБ промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, което на практика даде възможност на държавата да постави под оперативен контрол нефтената рафинерия в Бургас. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти, от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката и индустрията.
"Голословните обвинения от страна на представители на някои политически партии и парламентарни обединения могат да се отразят негативно върху имиджа на бранда и репутацията на нашата компания, която повечето от нейните работници и служители, клиенти и доставчици продължават да считат за един от най-добрите работодатели, партньори и клиенти в Европейския съюз". Това се посочва в официална позиция на акционерното дружество, след като в сряда в кулоарите на парламента съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков съобщи, че ще бъде внесено предложение "за вкарване обратно на контрола на пристанище "Росенец".
От акционерното дружество заявиха, че всички публично отправени обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на пристанищен терминал "Росенец" не отговарят на действителността.
"Лукойл Нефтохим Бургас" АД винаги и изцяло е изпълнявало ангажиментите си по концесионния договор, сключен с Република България през 2011 година за срок от 35 години, и не вижда основания за неговото разтрогване. Движението на енергийни продукти, тяхното съхранение и преработка са обект на строго регулиране по националното законодателство, европейското и международно право. Контролът, осъществяван от държавата, е ежедневен – от пристигане на танкера със суровина до отплаването му, натоварен с нефтопродукти", се посочва в официалната позиция на компанията.
От там допълват, че цялото отчитане на входящите и изходящите нефт и нефтопродукти на всички етапи се извършва чрез автоматизирани измервателни системи, които са свързани и в реално време предават данни директно на митническите власти. В съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове от декември 2020 г. е инсталирано постоянно видеонаблюдение, съгласувано и прието от митническите органи, припомниха от дружеството.
"Всякаква информация, свързана с дейността на терминал "Росенец", народните представители могат да поискат от Агенция "Митници". "Лукойл Нефтохим Бургас" АД инвестира значителни средства, за да изпълнява често променящите се нормативни изисквания, и оказва пълно съдействие на компетентните институции при реализирането на правомощията им. Държавните органи редовно извършват контрол и проверки на пристанищен терминал "Росенец". Не са констатирани никакви нарушения или отклонения от условията на концесията или нормативните изисквания, което се потвърждава от съответните протоколи", посочват още от компанията.
Превърна ли се в „ябълка на раздора“ предложението за пристанище „Росенец“ (ОБЗОР)
Дружеството отхвърля и всякакви обвинения в политическа ангажираност и уточнява, че е подразделение на трейдинговата компания "Литаско ЕсЕй" (LITASCO SA), регистрирана в Женева, Швейцария. Самата "Литаско" влиза в състава на "Лукойл Интернешънъл" (LUKOIL INTERNATIONAL GmbH), която е със седалище в австрийската столица Виена.
Кумулативните инвестиции на Групата "ЛУКОЙЛ" през последните 20 години в България възлизат на над 4,1 милиарда щатски долара, а в страните от ЕС като цяло - на около 14 милиарда щатски долара. Предприятията на Групата в Република България са работодатели на повече от 3500 работници и служители и осигуряват работни места за над 5000 работници и служители на фирми-подизпълнители, става ясно от позицията на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
Повод за реакцията на компанията е и решението на парламентарната икономическа комисия, която прие на първо четене Законопроект за промени на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Вносители бяха Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ, Петър Чобанов, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков. Законопроектът е постъпил вчера в комисията.
Петков: Внасяме предложение за прекратяване на концесията на пристанище „Росенец“
Припомняме, че акционерното дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" подписа договор за концесия на пристанищния терминал "Росенец" (част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас) през 2011 година. Това се случи по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в страната след правителствено решение от 16 март същата година. Тогава дружеството бе собственик на зоната за съхраняване на товари на терминала, а самата концесия бе предоставена за срок от 35 години или до 2046 година. Тя е за услуга с основен предмет управление и поддържане на обекта срещу правото и задължението на концесионера да извършва пристанищни услуги.
В края на юли 2011 година Агенция "Митници" отне лиценза за акцизен склад на нефтената рафинерия в Бургас и нефтопристанището. Причината бе, че дружество не е монтирало нужните измервателни уреди, които да подават непрекъснато информация в централата на митническата администрация за влизащите и излизащите от складовете нефтопродукти. Последва поредица от съдебни спорове, които приключиха с извънсъдебно споразумение. Дотогава рафинерията и терминалът "Росенец" така или иначе продължиха да работят след решение на Върховния административен съд. Лицензите на "Лукойл" бяха върнати в началото на 2012 година. Според споразумението "Лукойл Нефтохим" бе задължено да приведе в съответствие своите данъчни складове. Решението на Административния съд бе окончателно.
След началото на войната в Украйна с решение на Съвета на ЕС от 21 юли 2022 година беше спряно възлагането или продължаването на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с руски юридически лица или други компании, в които повече от 50 на сто от правото на собственост е пряко или непряко притежавано от руски граждани или компании в конкретни стопански сфери. Малко след това България се превърна в единствената държава в ЕС, която получи разрешение за внос на руски нефт по море до 2024 година, след дерогация в санкциите срещу Русия. Това бе договорено от кабинета на Кирил Петков. Искането на българската страна бе подплатено с гарантиране на потребление на вътрешния пазар.
На 6 октомври 2022 година служебният кабинет на премиера Гълъб Донев разреши на "Лукойл" да остане концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" до 2046 година и да довърши договора въпреки санкционния режим на ЕС. В началото на тази година от "Демократична България" (ДБ) съобщиха, че са внесли в Народното събрание законопроект, с който нефтеният пристанищен терминал "Росенец" да бъде върнат на държавата. В този законопроект беше предвидена забрана за възлагане на концесии на обекти на критичната инфраструктура, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров петрол с произход Русия или изнесени от Русия, както и прекратяване на съществуващите концесионни договори. Впоследствие, няколко дни след обявлението, ДБ оттегли тези текстове, след като се оказа, че ще засегнат и още една рафинерия - тази на "Инса ойл", която работи с нефтопродукти, внесени от Русия през пристанище Варна и пристанище Бургас.
На 13 януари 2023 година парламентът прие на второ четене внесените от ДБ промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, което на практика даде възможност на държавата да постави под оперативен контрол нефтената рафинерия в Бургас. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти, от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката и индустрията.
