Изненадващо: Всеки втори българин се определя за щастлив

Отчуждението се очертава като защитен механизъм

/ БГНЕС, архив
Отчуждението се очертава като защитен механизъм
Често или почти винаги щастливи моменти съпътстват живота на 52% от българите. Нивото на оптимизъм също е сравнително високо - 3,42 по 5-степенна скала.
 
Данните са от проучване на Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места за състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие - оптимизъм - песимизъм - тревожност - удовлетвореност. За сравнение при подобно изследване през 1993 г. оптимистите са били 2,67 по същата 5-степенна скала.
 
Българският парадокс - ние сме неудовлетворени, но щастливи

Оптимистичният нашенец днес е на възраст 18-35 години с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца.
 
Средната стойност на тревожността е 2,3 по 4-степенна скала. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати. По-тревожни са преживелите развод, раздяла, загуба.
 
Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива

Отчуждението
се очертава като защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.