Българският "парадокс" е, че сме неудовлетворени, но щастливи. Удовлетвореността се доминира от материалния свят, докато щастието - от вътрешния ни свят. Именно това
разграничение често не се прави. Това коментира психологът доц. Маргарита Бакрачева, която, заедно със свои колеги, подготвя книга, посветена на щастието, с различни
изследвания.
Голяма част от проучванията, които изследователите са направили, е с цел да намерят отговор на въпроса какво е щастието и какво е то за българина.
Българите и сърбите са най-нещастните хора в Европа
Българинът се чувства добре, когато е здрав - той и близките му, радва се на любов и семейна хармония, добри приятели, възможност за пътуване и разнообразие. Щастието е в самите нас, в нематериалния свят, е изводът на психолога.
Заключенията са на базата на отговори, давани от самите участници в анкетите, които са помолени да напишат кои 5 думи свързват с щастието, кои 5 - с удовлетвореността от живота и кои 5 - с благополучието си. Оказва се, че емоциите, усещанията, природата, красотата около нас се определят като свързани с чувството за щастие.
Ако попитаме един българин "Как си?" най-вероятният отговор би бил "Горе-долу". Ако го попитаме "Доволен ли си", ще чуем "не". На въпроса обаче "Мислиш ли, че си щастлив" повече от половината отговарят с "да", вероятно поради водещите за щастието категории - здраве, любов, семейство, красотата около нас, коментира доц. Бакрачева.
Според нея в редица изследвания, в които българите се определят като едни от най-нещастните в Европа, а дори и в света, става дума за неуточнени термини. Ние сме
най-неудовлетворени, но не и най-нещастни. Съумяваме да запазим щастието в себе си и, когато българинът определя какво го прави щастлив, използва думи като здраве, любов, семейство, пътуване и много други, между които никъде не се намесва материалният фактор, отбелязва психологът.
Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим
Удовлетвореността е пряко свързана с начина ни на живот и това, с което разполагаме. Определяме къде сме и колко сме "успели" спрямо това каква е кариерата ни и с какви
възможности сме, казва психологът. Тя забелязва известна разлика в нагласите на поколенията, която се дължи предимно на факта, че младите още не са събрали толкова разочарования и негативизъм.
Българите стават по-бедни, болни, прости и нещастни
Според едно от анкетните проучвания, хората под 30 години в много по-висок процент отговарят, че биха участвали и че участват в доброволчески инициативи, включително свързани с почистване, работа с хора със специални нужди и разделно събиране на отпадъци, в сравнение с тези над 30. По отношение на щастието обаче не се установяват особени различия между младите и възрастните. Обяснението е, че в различни периоди от живота си имаме различни цели и приоритети, но винаги имаме нещо, за което мечтаем и което смятаме за важно.
Ако искаме да се чувстваме по-щастливи, е добре да си го позволим, е "рецептата" за щастие, която дава психологът. Когато се отдадем много на мисли, обикновено те вземат негативен оттенък. В такива случаи е добре да обърнем внимание на сетивата и емоциите си. Най-добър ефект дава, когато си оставяме свободно време, всеки ден, да "нахраним" всички сетива - усещането на вкуса на храната, на водата, удоволствието от среща с приятели, ходенето пеша навън, особено през пролетта, когато всичко се събужда за живот.
Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива
Малките неща са тези, които ни карат да се чувстваме живи, тук и сега, и нивото на щастието автоматично се повишава, е съветът на доц. Маргарита Бакрачева.
Източник: БТА
