Българите с десни политически пристрастия са по-щастливи, хората с леви-по-негативни

Това показват резултатите от проучването "Щастлив ли е българинът днес" на Института за политики

/ Thinkstock/Getty Images
Това показват резултатите от проучването "Щастлив ли е българинът днес" на Института за политики
Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и  мъжете оптимисти са равни. Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите.

Българският парадокс - ние сме неудовлетворени, но щастливи

Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ, смятат анализаторите. Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади  хора с  висше образование и по-високи нива на доходите.  На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото.  Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование.  Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Българите и сърбите са най-нещастните хора в Европа

Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата.

депресия
ThinkStock/Getty Images

По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга. Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните.

Българите стават по-бедни, болни, прости и нещастни

Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца.  Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят  източниците на доход в домакинството. Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).

ThinkStock/Getty Images

При изследването на Института, представено през май, е регистриран висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това добавим индексите за самооценка от сегашното проучване, можем да направим извода, че отчуждението е защитен механизъм. Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.

Българите не били нещастни, обичали да се представят за такива

Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят.
Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.