Да създаваш изкуство с уред за разрушаване. Това е страстта на съдовия хирург от ВМА старши лейтенант д-р Светозар Марангозов. Лекарят създава красиви дървени фигури с помощта на моторен трион. Най-често вае животни, заради огромната си любов към природата и биологичното разнообразие. Именно тя го отвежда и към професията му, която практикува във Военномедицинска академия вече 10 години. А през това време той овладява безкомпромисна си прецизност – както със скалпела, така и с триона, разказва вестника на Български лекарски съюз „Quo vadis".
Светлите примери, които запалват искрата
Д-р Марангозов завършва медицинското си образование в град Стара Загора. Още от студентската скамейка той остава силно впечатлен от преподавателите си. Именно те запалват в него интереса към съдовата хирургия. След завършване на обучението си, д-р Марангозов се мести в столицата, където започва като доброволец в Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия.
Болницата се оказва неговия втори дом, където той продължава да практикува и до днес.
„Аз съм благодарен най-вече на факта, че попаднах на добри учители в работата си, защото според мен най-важното, за да може един човек да постигне добро ниво на работа, освен да има желание, е да има и добри учители – ментори, които да бъдат мотивиращи. Аз срещнах точно такива хора във ВМА. Те ме научиха най-вече на това, че трябва да бъда човечен, да правя всяко нещо със сърце, да бъда отговорен и да държа на думата си, да бъда последователен в мислите и в действията си. Така за кратко време успях да дисциплинирам много себе си. В тази военна структура успях да науча много ценни неща - не само за работата, а и за живота“, признава лекарят.
Дърворезбата – семейна традиция
Когато започваме да разговора за нетрадиционното хоби на д-р Марангозов – той ни разказва, че дърворезбата е семейна ценност във фамилията му. Коренът ѝ от турски значел дърводелец, дърворезбар.
„Всички в моя род от прадядо ми, през дядо ми и баща ми са били дърводелци. Израснах в работилницата на баща ми като първоначално по-скоро съм му пречил, но в последствие успях да развия моите индивидуални интереси - а именно да се занимавам с дърворезба. В моя род няма нито един дърворезбар - всички са били дърводелци – хора, които са се занимавали с мебели и със строеж на сгради на къщи. Именно поради тази причина съм самоук. Към днешна дата съм член на Занаятчийската камара на родопските майстори като майстор по дърворезба и дървопластика“, пояснява докторът.
Нови подход в старите занаяти
С годините идват експериментите с дърворезбата. Д-р Марангозов попада на видеоматериали, в които шведски и американски майстори разчитат на интересен подход, за да създадат огромни дървени фигури – служат си с моторен трион. На пръв поглед му се е струвало невъзможно да измайстори подобни фигури. Когато хваща триона в ръцете си обаче, той доказва сам на себе си, че когато имаш желание – всичко е възможно. Така прави и своята първа скулптура – без предварителен план и скица – само с въображение и вдъхновение.
„Интересното при това хоби е, че с инструмент за разрушаване и унищожаване на гората всъщност се прави изкуство. Именно това много ме впечатли. Когато се опитах да направя първата си фигура – мечка – стана сполучлива от първия път, сякаш винаги съм държал моторна резачка в ръцете си. С времето започнаха да се появяват доста скулптури, сътворени по този начин“, разказа лекарят.
Д-р Марангозов е загубил бройката на произведенията си. Повече от тях са били на животни. Работи за удоволствие и предпочита да подарява своите скулптури.
„Селото, в което съм израснал – Смилян, и е известно със своя смилянски боб. За празника на селото направих една огромна, висока около 2 метра, дървена капица с няколко бобени зърна, която да послужи за емблема на населеното място“, разказва медикът.
Той няма любима фигура, тъй като всички за него са еднакво ценни – като негови рожби.
Сред най-емблематичните му произведения са 3-метрова мечка и крава в естествен размер, която в момента краси българска кравеферма.
„Не обичам да повтарям скулптури. Обичам да правя нещо различно. Нуждата да направя дадена скулптура най-често е породена от любовта ми към животните.
Изключително много обичам да претворявам диви животни. Решение за това как ще изглежда скулптурата ми взимам непосредствено преди да започна да я правя. Не я обмислям седмици или месеци напред, не правя проекти, не начертая нищо. Просто започвам и нещата се появяват и усъвършенстват спрямо моите разбирания за симетрия и обем, който съм успял да изградя като самоук майстор.
От огромни фигури до фини детайли
Въпреки че повечето фигури, изработени от д-р Марангозов, са в голям мащаб, той е един от малкото майстори у нас, които се занимават с миниатюрна дърворезба на елементите на оръжия.
„Интересното при мен е, че съм в двете крайности. Или правя малки, микроскопични скулптури – като дървените части на оръжията с гравюра и с инкрустация на сребро, или отивам в другата крайност с огромни скулптури по няколко метра височина“, споделя той.
След като довърши поредното си произведение, лекарят обича да седне отстрани и да го огледа обстойно за недостатъци и грешки, които да не допуска при направата на следващите си фигури.
„Както обичаше да казва моят баща, който беше изключително добър и много уважаван в занаята си:
„Добрият майстор трябва да успее да превърне дефекта в ефект, каквото и да тръгне да прави“. Винаги това ме е водило като мисъл. Когато нещо не ми хареса, се опитвам да го подобря“, споделя още доктора.
Между съдовата хирургия и дърворезбата
Д-р Марангозов намира хобито си за полезно по отношение на работата му, не само защото му помага да разпусне. И при дърворезбата и при съдовата хирургия именно детайлите са от огромно значение.
„И при двете се разчита на много фини движения. Макар на вид дърворезбата с трион да изглежда като груб подход, всеки един детайл изисква съсредоточеност и много наблюдателност. Именно това се оказва изключително ценно и при работата ми с пациенти. Когато започна да работя микросъдова анавтомоза, например, се изисква много добро овладяване на ръцете и тремора.
Самата работа с детайли е водеща и в двата занаята, ако мога да ги нарека занаяти, защото за мен те са по-скоро начин на живот“, признава хирургът.
Ловът – другата страст
Ловът е същото толкова присъщ за фамилията на д-р Марангозов, колкото и дървообработката.
„Както всички в моя род са били дърводелци, така и всички в моя род са били ловци. Това е хоби, с което съм закърмен и то е много свързано с любовта към животните и опазването на техния вид. Трябва да опознаеш животински свят и да имаш грижа към неговите обитатели. Трябва да научиш повече за животните – за местообитанията им, за това как се хранят, как се размножават. Това допълнително подхрани любовта ми към биологията към естествените науки. Именно и това е повлияло за избора на тази хуманна професия“, признава доктора.
През последните години, заради семейни задължения, той има все по-малко време за хобитата, но когато остане такова, хирургът опитва да го прекара по най-добрия за него начин.
„Отивам на лов – някъде, където няма обхват, за да остана сам с мислите си – да имам възможност да разсъждавам над живота и работата си. Чрез своите хобита аз медитирам и обмислям всичко това, което ми се случва в реалността, което изключително градивно за самия мен“, споделя той.
Останалата част от свободното си време, лекарят посвещава на семейството – има деца-близнаци, на които се старае да отделя нужното внимание.
„Използвам всяка възможност да прекарам време с тях, тъй като работата ми в болницата е изключително ангажираща. Налага се понякога да работя по 24 часа. Това в известен смисъл лишава семейството ми от времето, което прекарвам с него – за това и гледам да посветя по-голямата част от свободното си време на него, хобитата са на по-заден план“, казва още д-р Марангозов.
Светлите примери, които запалват искрата
Д-р Марангозов завършва медицинското си образование в град Стара Загора. Още от студентската скамейка той остава силно впечатлен от преподавателите си. Именно те запалват в него интереса към съдовата хирургия. След завършване на обучението си, д-р Марангозов се мести в столицата, където започва като доброволец в Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия.
Болницата се оказва неговия втори дом, където той продължава да практикува и до днес.
„Аз съм благодарен най-вече на факта, че попаднах на добри учители в работата си, защото според мен най-важното, за да може един човек да постигне добро ниво на работа, освен да има желание, е да има и добри учители – ментори, които да бъдат мотивиращи. Аз срещнах точно такива хора във ВМА. Те ме научиха най-вече на това, че трябва да бъда човечен, да правя всяко нещо със сърце, да бъда отговорен и да държа на думата си, да бъда последователен в мислите и в действията си. Така за кратко време успях да дисциплинирам много себе си. В тази военна структура успях да науча много ценни неща - не само за работата, а и за живота“, признава лекарят.
Дърворезбата – семейна традиция
Когато започваме да разговора за нетрадиционното хоби на д-р Марангозов – той ни разказва, че дърворезбата е семейна ценност във фамилията му. Коренът ѝ от турски значел дърводелец, дърворезбар.
„Всички в моя род от прадядо ми, през дядо ми и баща ми са били дърводелци. Израснах в работилницата на баща ми като първоначално по-скоро съм му пречил, но в последствие успях да развия моите индивидуални интереси - а именно да се занимавам с дърворезба. В моя род няма нито един дърворезбар - всички са били дърводелци – хора, които са се занимавали с мебели и със строеж на сгради на къщи. Именно поради тази причина съм самоук. Към днешна дата съм член на Занаятчийската камара на родопските майстори като майстор по дърворезба и дървопластика“, пояснява докторът.
Нови подход в старите занаяти
С годините идват експериментите с дърворезбата. Д-р Марангозов попада на видеоматериали, в които шведски и американски майстори разчитат на интересен подход, за да създадат огромни дървени фигури – служат си с моторен трион. На пръв поглед му се е струвало невъзможно да измайстори подобни фигури. Когато хваща триона в ръцете си обаче, той доказва сам на себе си, че когато имаш желание – всичко е възможно. Така прави и своята първа скулптура – без предварителен план и скица – само с въображение и вдъхновение.
„Интересното при това хоби е, че с инструмент за разрушаване и унищожаване на гората всъщност се прави изкуство. Именно това много ме впечатли. Когато се опитах да направя първата си фигура – мечка – стана сполучлива от първия път, сякаш винаги съм държал моторна резачка в ръцете си. С времето започнаха да се появяват доста скулптури, сътворени по този начин“, разказа лекарят.
Д-р Марангозов е загубил бройката на произведенията си. Повече от тях са били на животни. Работи за удоволствие и предпочита да подарява своите скулптури.
„Селото, в което съм израснал – Смилян, и е известно със своя смилянски боб. За празника на селото направих една огромна, висока около 2 метра, дървена капица с няколко бобени зърна, която да послужи за емблема на населеното място“, разказва медикът.
Той няма любима фигура, тъй като всички за него са еднакво ценни – като негови рожби.
Сред най-емблематичните му произведения са 3-метрова мечка и крава в естествен размер, която в момента краси българска кравеферма.
„Не обичам да повтарям скулптури. Обичам да правя нещо различно. Нуждата да направя дадена скулптура най-често е породена от любовта ми към животните.
Изключително много обичам да претворявам диви животни. Решение за това как ще изглежда скулптурата ми взимам непосредствено преди да започна да я правя. Не я обмислям седмици или месеци напред, не правя проекти, не начертая нищо. Просто започвам и нещата се появяват и усъвършенстват спрямо моите разбирания за симетрия и обем, който съм успял да изградя като самоук майстор.
От огромни фигури до фини детайли
Въпреки че повечето фигури, изработени от д-р Марангозов, са в голям мащаб, той е един от малкото майстори у нас, които се занимават с миниатюрна дърворезба на елементите на оръжия.
„Интересното при мен е, че съм в двете крайности. Или правя малки, микроскопични скулптури – като дървените части на оръжията с гравюра и с инкрустация на сребро, или отивам в другата крайност с огромни скулптури по няколко метра височина“, споделя той.
След като довърши поредното си произведение, лекарят обича да седне отстрани и да го огледа обстойно за недостатъци и грешки, които да не допуска при направата на следващите си фигури.
„Както обичаше да казва моят баща, който беше изключително добър и много уважаван в занаята си:
„Добрият майстор трябва да успее да превърне дефекта в ефект, каквото и да тръгне да прави“. Винаги това ме е водило като мисъл. Когато нещо не ми хареса, се опитвам да го подобря“, споделя още доктора.
Между съдовата хирургия и дърворезбата
Д-р Марангозов намира хобито си за полезно по отношение на работата му, не само защото му помага да разпусне. И при дърворезбата и при съдовата хирургия именно детайлите са от огромно значение.
„И при двете се разчита на много фини движения. Макар на вид дърворезбата с трион да изглежда като груб подход, всеки един детайл изисква съсредоточеност и много наблюдателност. Именно това се оказва изключително ценно и при работата ми с пациенти. Когато започна да работя микросъдова анавтомоза, например, се изисква много добро овладяване на ръцете и тремора.
Самата работа с детайли е водеща и в двата занаята, ако мога да ги нарека занаяти, защото за мен те са по-скоро начин на живот“, признава хирургът.
Ловът – другата страст
Ловът е същото толкова присъщ за фамилията на д-р Марангозов, колкото и дървообработката.
„Както всички в моя род са били дърводелци, така и всички в моя род са били ловци. Това е хоби, с което съм закърмен и то е много свързано с любовта към животните и опазването на техния вид. Трябва да опознаеш животински свят и да имаш грижа към неговите обитатели. Трябва да научиш повече за животните – за местообитанията им, за това как се хранят, как се размножават. Това допълнително подхрани любовта ми към биологията към естествените науки. Именно и това е повлияло за избора на тази хуманна професия“, признава доктора.
През последните години, заради семейни задължения, той има все по-малко време за хобитата, но когато остане такова, хирургът опитва да го прекара по най-добрия за него начин.
„Отивам на лов – някъде, където няма обхват, за да остана сам с мислите си – да имам възможност да разсъждавам над живота и работата си. Чрез своите хобита аз медитирам и обмислям всичко това, което ми се случва в реалността, което изключително градивно за самия мен“, споделя той.
Останалата част от свободното си време, лекарят посвещава на семейството – има деца-близнаци, на които се старае да отделя нужното внимание.
„Използвам всяка възможност да прекарам време с тях, тъй като работата ми в болницата е изключително ангажираща. Налага се понякога да работя по 24 часа. Това в известен смисъл лишава семейството ми от времето, което прекарвам с него – за това и гледам да посветя по-голямата част от свободното си време на него, хобитата са на по-заден план“, казва още д-р Марангозов.
