Ресорната парламентарна комисия изслуша единствения кандидат за член на възстановената Комисия за противодействие на корупцията (КПК), Пламен Тодоров.
Кандидатурата на Тодоров, който в момента заема поста директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, беше издигната от парламентарната група на "Прогресивна България" и е единствената номинация, постъпила в рамките на седемдневния срок.
Останалите парламентарни сили са отказали да предложат свои кандидати с основен аргумент, че изборът е предрешен от управляващото мнозинство.
Днешното изслушване е формална стъпка преди кандидатурата на Тодоров да бъде подложена на гласуване в пленарна зала.
Противодействието на корупцията трябва постепенно да се насочи от преимуществено реагиране на сигнали към проактивно установяване на корупционни схеми чрез анализ на риска, големи масиви от данни и информация от национални и международни институции. Това каза Пламен Тодоров при представянето на концепцията си пред парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията, която го изслушва като единствен номиниран за член на възстановената Комисия за противодействие на корупцията.
В основата на концепцията ми стоят шест принципа – законност, независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност и прозрачност, заяви Тодоров. По думите му те трябва да бъдат възприемани не като лозунги, а като ежедневен стандарт на работа. Той посочи, че пред новата институция стоят няколко основни предизвикателства – последователното и еднакво прилагане на закона, повишаването на качеството на производствата, развитието на аналитичния подход и ефективното, но законосъобразно взаимодействие с останалите държавни органи и международните партньори.
Според Тодоров противодействието на корупцията не може да започва едва след извършването на нарушение, а превенцията трябва да бъде системна и проактивна. Той посочи като необходими идентифицирането на рискови зони, разработването и проследяването на антикорупционни мерки, методологии за оценка на риска, етични стандарти и проверки за почтеност.
Приоритетно трябва да се анализират повтарящи се модели при управлението на публични средства, обществените поръчки и разпореждането с държавно и общинско имущество, каза кандидатът. По думите му особено значение има законният обмен на информация с органите за финансов контрол и по-активното взаимодействие с тях.
Новата Комисия за противодействие на корупцията трябва да изгради модерен, специализиран и технологично обезпечен модел за оперативно-издирвателна и разследваща дейност, посочи Тодоров. По думите му в центъра на този модел трябва да бъдат финансовият анализ и принципът „следвай парите“ (follow the money) – проследяването на паричните потоци, действителните собственици, свързаните лица, трансграничните операции и произхода на имуществото.
Разследванията трябва да се извършват професионално и независимо, във взаимодействие с прокуратурата и в пълно съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс, каза още той. Използването на специални разузнавателни средства и класифицирана информация трябва да бъде строго законосъобразно, контролирано и съобразено с правата на гражданите, добави Тодоров.
По отношение на декларациите за имущество и интереси и установяването на конфликт на интереси той заяви, че проверките трябва да се извършват по ясни и еднакви критерии, при пълно и безпристрастно установяване на фактите. „Не всяко съмнение или обществено възприятие е конфликт на интереси“, посочи Пламен Тодоров и добави, че решенията трябва да се основават на закона, конкретните факти и относимата съдебна практика.
Сред непосредствените задачи пред новия орган Тодоров открои постигането на оперативна готовност, приемането на необходимите вътрешни актове, назначаването на служители и финансовото и техническото обезпечаване на комисията. Той постави акцент и върху системното обучение на служителите и специализираните знания в областта на финансовия контрол, обществените поръчки, публичните средства, административното и наказателното право и оперативно-издирвателната дейност.
Според него електронните системи и базираните на изкуствен интелект модели могат да подобрят управлението на преписките, спазването на сроковете, разпределението на натовареността и проследимостта на работата. Изкуственият интелект обаче трябва да бъде използван единствено като помощен инструмент и не следва да заменя независимата професионална и правна преценка на членовете и служителите на комисията, подчерта Тодоров.
Ако бъда избран, ще формирам позициите си независимо, въз основа на закона и доказателствата, и ще отстоявам равнопоставено третиране на всички лица, независимо от длъжността и институционалната им принадлежност, заяви още той.
Легитимността на Комисията за противодействие на корупцията ще зависи от реалните резултати, качеството на работата, актовете и разследванията, както и от способността ѝ да работи независимо и предвидимо, каза в заключение Пламен Тодоров.
Правомощия и очаквания към КПК
Възстановената Комисия за противодействие на корупцията е един от най-важните държавни органи за борба с корупцията по високите етажи на властта.
Изслушването в пленарната зала се провежда в контекста на засилените обществени очаквания към ефективността на специализираната комисия.
КПК функционира като специализиран и независим държавен орган, чиято основна юрисдикция е превенцията, разкриването и ограничаването на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши публични длъжности. След законодателното разделяне на предишната мегаструктура, настоящите правомощия на КПК са разпределени в няколко ключови направления.
Комисията администрира и анализира декларациите за имущество и интереси на лицата на висши държавни постове. Тя извършва ежегодни проверки за съответствие на реалното имуществено състояние с декларираните доходи, като при установяване на разминавания или конфликт на интереси налага административни санкции.
КПК разполага с правомощия за провеждане на оперативни действия с цел разкриване на корупционни престъпления (подкупи, длъжностни присвоявания и търговия с влияние). Органът е задължен да разглежда и проверява сигнали от граждани, като гарантира анонимността на подателите.
Институцията координира дейността си с чуждестранни партньорски служби и международни организации в сферата на противодействието на трансграничната корупция.
След структурните реформи дейностите по гражданска конфискация (отнемане на незаконно придобито имущество) остават извън обхвата на КПК, което позволява на комисията да се фокусира приоритетно върху превантивната и оперативната дейност по високите етажи на властта.
