Емигрантът Деян Иванов: За американската мечта и 11 септември от първо лице

Деян Иванов е един от онези българи, които сбъдват своята „американска мечта“ още през 1999 година, когато заминава за САЩ. Пътят към новите възможности е изпълнен с надежди, мечти, промяна, падания и ставания... Успехът на промяната и новото начало е закодиран в амбицията, когато достигнеш върха да погледнеш към следващия връх...

Пред DarikNews.bg Деян Иванов разказва за това каква е била неговата крива на успеха, за усещането от онзи 11 септември преди точно 20 години, когато падат Кулите близнаци, както и как американците приемат новата COVID-реалност.

ПЪТЯТ КЪМ АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА

Деяне, кое е най-краткото обяснение за това как един българин може да успее в Америка?

- С много работа и себеотрицание, и най-важното - с преглъщане на огромното българско его. Всеки в България е много важен и всеки иска да е директор, а то не може така. В Америка може да видиш всякакви хора от целия свят, които работят много здраво и успяват, но основната формула е да си преглътнеш огромното его и каквато работа има да я работиш. Няма срамна работа и приказки от рода „Това не е за мен“ или „Аз съм много важен“. Това само в България го наблюдавам.


Начертай ми пътя си от Велико Търново до САЩ, как се случи заминаването ти?

- Отидох с група българи. Това бяха първите студентски бригади. „Camp Amerika USA” беше името на организацията. Първо пристигнах в Пенсилвания. След бригадата се записах в колеж, за да следвам и останах в Америка.

От дистанцията на времето как би определил заминаването си – като прибързана мечта или като дълго обмисляна идея?

- Уроците, които научих са огромни. Това е училище на живота и не е само за мен е така. Погледнато от дистанцията на времето мисля, че беше много разумно и обмислено решение. Не беше никак спонтанно.

Какво беше твоето начало – какво работи през 1999-а и какво работиш днес през 2021-а?

- Първата ми работа беше в едно кафене. Правех капучино и продавах кексчета. Сега имам малка компания за недвижими имоти. Асоцииран съм с една голяма фирма „Oxford Property Group” за имоти в Ню Йорк. Има 700 брокери там и моята фирма е асоциирана с нея. В Ню Йорк много българи се занимават с недвижими имоти.

Кога човек може да каже, че е сбъднал своята американска мечта – когато печели повече от средното ниво или когато успява да живее спокойно?

- Когато успява да живее спокойно. Но зависи кой за какво мечтае. Едно момче от „Люлин 4“ може да мечтае да кара „S” класа. За него това е една сбъдната мечта. Когато живееш в Америка имаш други мечти и разбираш, че нищо материално не е толкова от значение. Важно е да имаш спокойствие и уют в живота.

В какво се изразява носталгията за теб?

- За мен няма носталгия, защото пътувам много. Носталгия има този, който не може да се прибере. Аз идвам често в България.

11/9 ДЕНЯТ, КОЙТО СЕ ИЗПИСВА С ЧЕРНИ БУКВИ

Къде беше ти в сутрешния 11 септември през 2001 г.?

- Тогава живеех в Бруклин и от там отивах в колежа. Едната сграда на нашия колеж беше в района на Световния търговски център и аз пътувах натам. Когато отивах към метрото сутринта се виждаше пушек и чух как хората си говорят, че е станал някакъв инцидент и как хеликоптер с туристи се е блъснал. Беше към 8 и нещо сутринта. Качих се в метрото. Влакът пътува под земята, но от Бруклин, за да влезе в Манхатън, минава по един мост, като излиза над земята. Когато излезе отгоре на моста изведнъж спря и тогава вторият самолет удари. Обаче аз не го видях, понеже гледах на другата страна. Изведнъж всичко притихна, метрото спря и един човек каза „Аз съм FBI. Тук и във Вашингтон има терористична атака. Стойте спокойни“. Метрото замръзна и седя така 10-15 минути, а после продължи до първата възможна спирка. Аз слязох веднага и започнах да се оглеждам, тръгнах към колежа, но правеха полицейски кордон и ме върнаха. Тогава работех в един ресторант, който беше много близо до Световния търговски център и реших да отида до работата, за да си взема някои дрехи и часовник, които имах там, понеже, гледайки какво се случва, не знаех кога отново ще е отворено за движение. Отидох да си ги взема и в този момент първата сграда падна. Тогава вече всички изпаднаха в шок.



Чувството за самосъхранение започва ли да работи на бързи обороти в такъв момент?

- Да. Първоначално беше по-скоро интересно да видиш, какво ще се случи, защото това са неочаквани събития. След като падна първата сграда се образува един облак от пепел. До мен имаше доста хора, бяхме се събрали на едно място, като площадче. В близост момче, което караше колело, просто колабира и изпадна в шок. Хеликоптери, полицейски коли, конна полиция, пожарни, каквото си помислиш, всичко излезе на улицата. Тогава блокираха и телефоните. Започнаха да изтласкват хората надалече. Тръгнах полека с другите хора и видях едно малко магазинче, от там си взех една камера от хартия, от тези моментните за еднократна употреба. Излязох и започнах да снимам. Тогава падна втората сграда и направих поредица от снимки.

Лични кадри на Деян Иванов от 11 септември 2001 г.

Какво видяха очите ти в най-трудните часове тогава?

- Това, което остава като травма е, че когато някой скачаше от сградата, ти не знаеш дали това е човек или бюро. Чак когато наближи земята и виждаш, че са ръце или крака, че е жив човек, който е скочил. Представи си в какво отчаяние, страх и ужас са били горе на етажите. Тези хора просто са знаели, че е нямало къде да отидат и са предпочели да скочат вместо да чакат някой да ги спаси. За да вземеш такова решение, трябва да си в истински шок.

Личен кадър на Деян от 11/9

Какво се случи след 11 септември?

- Американците имат изключително чувство за задружност и за емпатия. След 11 септември, още на следващия ден, Ню Йорк беше пълен с доброволци от цяла Америка. Направиха полеви болници и лагери от палатки. Правителството помогна също, като ни дадоха карта за метро за 6 месеца и здравна застраховка също за такъв период. Платиха ни наемите и един семестър в университета, банката тогава ми опрости и една кредитна карта, дадоха ни по 2500 долара на човек за дрехи и обувки, и за 6 месеца купони за храна по 450 долара на месец.

Вярваш ли в конспиративни теории?

- Да.

За 11 септември вече има много такива, дори и книги... Ти какво мислиш?

- Смятам, че не им е чиста работата на американците, но нищо не може да се докаже. Говореше се за два самолета, а те паднаха 3 небостъргача, но за третия никой не говори. Целият комплекс е с номера. Сграда № 7 падна следобед. Тя е по-далече и самолет не я е удрял нея. Тя как се събори... Единият самолет падна в Пенсилвания, за него също не се говори. Ами другият, където се блъсна в Пентагона, там дупката е по-малка от един самолет. Ако самолет се блъсне, разрушенията ще бъдат много по-големи.

Такова ли е всеобщото мнение на американците?

- Не. Те вярват, че всичко, което казва правителството е вярно. Приемат официалната версия, която се съобщава по телевизията.

Тази година се навършват 20 години от атентата. Как ще бъде отбелязана тази дата две десетилетия по-късно?

- Миналата година прескочиха тържествата и беше голям проблем, защото за нюйоркчаните това е голяма травма и е много важна дата. Сега съм в България и не знам как ще бъде, но ще го отбележат със сигурност. Най-вероятно ще споменат коронавируса и ще ги вържат нещата нещо. Ще съветват хората да се ваксинират, за да не се случват проблеми, примерно.

COVID-19 – различната реалност и в USA

Как и кога се усети COVID-реалността в Америка?

- На 16 март 2020 г. затвориха Ню Йорк. Аз бях извън града тогава и когато се прибирах видях, че няма никакви коли. Всички си бяха по къщите, а в един град като Ню Йорк трафикът никога не спира. Но няма логика в един момент да бъде еднакво положението и да има едни и същи мерки и в Русия, САЩ, Австралия и в Перу, примерно. Има такова заболяване, то може да протече леко, но може да бъде и фатално. Нормално е да се предпазваме - всеки, както прецени за себе си. Смятам, че не се знае точно как се предава. Аз го изкарах, като 12 дена бях на легло, а хората около мен не се разболяха. Знам за много други хора от едно семейство, като само един или двама са болни, а другите са здрави. Не знаем как точно се предава. Истината е, че много хора си отидоха. Разликата е, че в България хората все още може да изразяват мнение, а в Америка това не е така. Една моя позната отишла в университета и влязла в спор с останалите относно ваксините, като казала, че не е съгласна с масовото ваксиниране и те я изгонили от университета. В Ню Йорк отдавна вече има QR код, за да може да ходиш в ресторант. На това се казва „мек натиск“. Не те принуждават в нищо, но ако не си ваксиниран не може да ходиш спокойно на заведение или да запишеш детето си в училище, например.

Вижда ли се краят на пандемията, според теб?

- Не. Това е отработен сценарий. „Новото нормално“ след време ще стане просто едно нормално, ще има поредица от вълни и никога няма да се върнем в 2019-а.

Кой е режисьорът на този сценарий?

- Никой не знае, но повечето от тези мерки се спускат от Световната здравна организация. Тя е неправителствена, частна организация, а най-големите й спонсори са САЩ и Bill&Melinda Gates Foundation (BMGF).

Кое е това, което ти липсва в Америка и онова, което не ти достига в България?

- В Америка ми липсва социалната среда. Там ги няма тези големи приятелски компании или някой да ти звънне и да те извика на гости след 2 часа или следобед на кино. Това не се случва. Там хората живеят сами. За да се видиш с някого, трябва да се разберете предварително. В България ми липсват работещи институции. Тук, дори и да имаш пари, държавата не работи. В Америка звъниш на 911 и идват пожарна, линейки и полиция. Тук звъниш на 112 и няма линейка или идва късно, човекът може и да е умрял. Там сядам на компютъра и върша работа с някоя институция по Интернет. Това се нарича „електронно правителство“. Тук нарочно това не се прави, защото ако се оптимизира работата на правителството, това означава огромна част от държавните служители да бъдат освободени от работа, тъй като няма да има нужда от тях.

Замислял ли си се да укротиш малко темпото от Нюйоркските светлини и да се върнеш в България?

- Да, мисля, че идва време, когато трябва да се връщаме. Когато си на 20 г. по еди начин виждаш живота. Когато си на 40 и нагоре започваш да търсиш други неща и те не са непременно в Ню Йорк. Този град те захваща в една центрофуга и започва да те върти леко и така те омайва, че ти започваш да си мислиш, че там е страхотно. Истината е, че там има много самота, напрежение, огромен стрес, хора от целия свят, което не винаги е задължително да е хубаво, има огромно гето, много бездомници и престъпления. Ако погледнеш полицейския бюлетин ще се ужасиш. Моето мнение, като стар емигрант е, че българите в Америка са много самотни, но не си идват в България, защото не могат да си позволят и то не финансово, а защото не могат да вземат отпуска. Ако имаш хубава работа в някоя банка или счетоводна кантора, или пък си лекар, не може да си позволиш да си дойдеш, защото нямаш време. Тези хора запълват самотата с материални неща. Духовното липсва. Когато си дойдеш в България е все едно да отвориш гардероба, да си извадиш носените обувки и те веднага ти пасват на краката.

След толкова години, ако се завърнеш в България, коя работа би те удовлетворила?

- Не мога да отида на работа и да ми плащат заплата като един наемник в България. Това няма как да стане. Опцията е за собствен бизнес.