Със 115 гласа Народното събрание одобри проектобюджета на държавата за 2019 г. на първо четене. Против бяха 85 депутати - от БСП и ДПС. Нямаше въздържали се народни представители.
Фискалната рамка на Бюджет'2019 стриктно отразява и следва заложените приоритети от програмата на правителството. Те са политиката по доходите, образованието, социалната политика и отбраната, посочи финансовият министър Владислав Горанов.
Минималната работна заплата от следващата година се увеличава от 510 на 560 лева. Според прогнозите от 1 януари 2020 г. минималното трудово възнаграждение ще стане 610 лв., а от началото на 2021 г. - 650 лв. Това предвижда проектобюджетът на държавата за 2019 г., одобрен на първо четене от Народното събрание. От следващата година хората в пенсионна възраст няма да имат право да работят в държавната администрация. Като цяло по-високи разходи за 2019 г. спрямо 2018 г. има за персонал, за социално и здравно-осигурителни плащания, за субсидии и за капиталовите разходи. Средно с 20 на сто се повишат възнагражденията на учителите, а заплатите в държавната администрация ще скочат с 10 на сто. Допълнително ще бъдат отпуснати 150 млн. лв. за хората с увреждания.
Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за икономическата среда в национален и международен план. Очакваният икономически растеж за 2019 г. е 3.7 на сто, като растежът на БВП е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне 116 млрд. лв. в края на 2019 г., отбеляза министърът. По думите му за последните две години БВП се увеличава постепенно. Благополучният цикъл на икономиката позволява по-голям бюджет, както по отношение на приходите, така и на разходите, каза той.
Получихме много критики за номиналния ръст на разходите, но това е резултат от по-успешното българско общество, което произвежда повече, посочи министърът. По-висока заетост, увеличение на заплатите, увеличава и потреблението. Бюджетът расте и то при запазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса. Според нашето разбиране така се осигуряват повече ресурси за публични услуги. Като общност създаваме повече и с всяка следваща година задоволяваме по-добре обществените нужди, без да създаваме диспропорции в икономиката и без да обременяваме с дългове поколенията след нас, каза Горанов.
Фискалната политика, която водим е благоразумна, и подобряването на дълговата позиция на страната е добър аргумент към нашите партньори по пътя към присъединяване към Еврозоната, отбеляза той.
По думите му в прогнозната средногодишна инфлация е 3 на сто. Нивото на безработицата трайно намалява и за 2019 г. очакваме да се понижи на 4.8 на сто. Фискалният резерв към края на септември тази година е 11.2 млрд. лв., каза той. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг спрямо БВП, остава третият най-нисък в ЕС. Очаква се да спадне до 19.1 на сто в края на 2019 г., а в края на 2021 г. целта е да достигне 16.5 на сто от прогнозираното ниво на БВП, посочи Горанов.
По наше мнение стратегията да вървим към балансирано бюджетно салдо е правилната, смята министърът. Без да променяме съществено данъчната политика през следващата година очакваме общо приходите по консолидираната фискална програма да достигнат 43.9 млрд. лв., което е с 4.7 млрд.лв. повече от тази година, каза той.
По-добрата събираемост на приходите, засилените мерки на институциите за борба с контрабандата, предвидимата икономическа среда позволява да увеличим доходите на заетите в бюджетната сфера с 10 процента за следващата година, а за учителите - с 20 процента.
Близо 900 млн. лв. повече са средствата за социални разходи, каза Горанов. Предлагаме 50-процентно увеличение за помощите за отопление. По-малките общини ще получат повече, каза той. Предвидено е увеличение за северозападния регион. Повишават се разходите за отбрана, гарантирани са средствата за трите големи инвестиционни проекта, посочи министърът.
