Парламентът отхвърли ветото на президента и прие повторно на второ четене оспорените промени в Изборния кодекс (ИК). Мотивите на държавния глава Илияна Йотова да наложи вето бяха свързани главно с текстовете, които ограничават до 20 броя на секциите извън дипломатическите и консулските представителства в страните, които не са в Европейския съюз.
Промените в Изборния кодекс бяха подкрепени от 126 народни представители, против гласуваха 86, а 11 се въздържаха. Така остава рестрикцията за до 20 секции извън дипломатическите и консулските ни представителства в държавите, които не са членки на ЕС.
„За“ промените в ИК гласуваха групите на ГЕРБ–СДС, „Възраждане“, трима депутати от „ДПС–Ново начало“, осем от „БСП–Обединена левица“, групата на „Има такъв народ“ и двама независими народни представители. „Против“ бяха групите на „Продължаваме промяната–Демократична България“ (ПП-ДБ), „Алианс за права и свободи“(АПС), „Величие“, 24 депутати от „ДПС–Ново начало“, седем от „БСП–Обединена левица“ и трима нечленуващи в парламентарна група. Въздържаха се депутатите от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и един независим народен представител.
По време на дискусията Петър Петров от „Възраждане“, вносител на текстовете, изтъкна, че мотивите за ветото са несъстоятелни и представляват „политическо лицемерие“ и заявка на Йотова за кандидатура за президент през есента. Според него се нарушава принципът на равенство, гарантиран в Конституцията, тъй като президентът е издал указ от 19 февруари, с който се образува район „Чужбина“ и се предвижда разпределение на четири мандата. „Малко над 147 000 българи гласуваха на последните избори, но ще се борят за четири мандата – това е неравностойно положение спрямо българските граждани“, обясни Петров. За сравнение, за МИР Варна са определени 16 мандата при малко над 145 000 гласували.
„Как тези четирима народни представители ще поддържат връзка с избирателите си в Австралия, САЩ и други държави?“, попита Атанас Зафиров от „БСП–Обединена левица“.
Според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов почти три милиона българи живеят зад граница, което означава, че трябва да имат 75–80 народни представители.
Асен Всилев от „Продължаваме промяната–Демократична България“ отговори, че твърденията на „Възраждане“, че район „Чужбина“ ограничава правата на българските граждани, са неверни и че реалното ограничение идва от горната граница от 20 секции извън ЕС.
По думите на Костадинов причината за предложението на поправката през декември 2021 г. е желанието да се спре „намесата във вътрешните ни работи на чужда държава, на Турция“.
„Ако имаше такава намеса, над 40 хил. български граждани в Турция щяха ли да гласуват, при положение че там са изселени около 500 хил.?“ – попита Мюмюн Мюмюн, независим депутат.
Надежда Йорданова заяви, че според „Продължаваме промяната–Демократична България“ ситуацията за българската демокрация е тревожна – шест дни след насрочването на изборите се разглеждат промени, които ограничават правата на глас за гражданите извън ЕС. Тя подчерта, че ограничението от 20 секции поставя сериозни препятствия и попита защо предложението е базирано на данни от последните парламентарни избори при ниска активност. Според нея става дума за „грозна политическа сделка“, при която някои партии търсят служебна преднина, а други – наказание на избирателите.
Хамид Хамид от „ДПС–Ново начало“ обяви, че групата му няма да подкрепи промените, защото правото на глас не търпи ограничения, различни от Конституцията. Той припомни, че през последните 30 години е била обсъждана темата за ограничаване на правата за гласуване на местни и европейски избори чрез т.нар. уседналост, и обяви, че следващото Народно събрание ще предложи тя да отпадне.
В дискусията бе включен и т.нар. възродителен процес. Борислав Гуцанов от „БСП–Обединена левица“ призова „ДПС–Ново начало“ и „Възраждане“ да не политизират темата.
Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ потвърди, че групата ще подкрепи ветото, като подчерта, че на първо място винаги се поставя интересът на българските граждани, независимо къде се намират. Той добави, че акцентът върху Турция изкривява правния спор, докато въпросът за гражданите в САЩ и Великобритания също е важен.
Наталия Киселова, председател на ПГ „БСП–Обединена левица“, отбеляза значението на мястото, където се формират изборните секции извън посолствата и консулствата. Тя посочи, че промяната на правилата непосредствено преди изборите подкопава доверието в процеса. Според нея ветото на президента е оправдано, а социалистите не участват в политически сделки в последните седмици.
Севим Али („Алианс за права и свободи“) подчерта, че упражняването на избирателното право е задължение на всеки български гражданин и държавата трябва да му го осигури. Ако промените бъдат повторно приети, АПС ще сезира Конституционния съд.
Стелиана Бобчева („Величие“) заяви, че ще подкрепи ветото, защото приетите изменения въвеждат ограничения върху правата на българите в чужбина и промени в последния момент подкопават доверието в изборния процес.
Независимият депутат Андрей Чорбанов отбеляза, че и двете позиции – „за“ и „против“ ветото – имат мотиви и са свързани с честните избори. Според него конституционното право на глас не е отнето, защото всеки може да гласува, ако се придвижи до мястото на секцията в чужбина.
