„Не е лошо да има стандарти за производството на хранителни стоки, но това не решава проблема с качеството на храните. Не бива да се създава очакване, че тези стандарти сами по себе си ще решат проблема".
Това коментира в „Седмицата" на Дарик изпълнителният директор на Агенцията за безопасност на храните Пламен Моллов.
По думите му у нас контролът е изключително слаб.
Заради предстоящите празници в продължение на 30 дни се въвежда завишен 24-часов контрол за качеството на храните.
„Идеята ни е тази практика да стане целогодишна, но няма как това да се случи веднага. В случая не става въпрос за кампанийно действие по Коледните празници. Просто този период на годината е характерен със завишен риск за некачествени храни - има струпвания на много хора, повишена покупателна способност, затова се предлагат повече храни със съмнително качество", допълни Моллов.
Според него контролът не може да обхване всички продукти на пазара, но ако се обхванат местата, където се създават храните, се създава определена сигурност.
Шефът на агенцията за храните лансира и идеята да се създаде черен списък на фирмите със системни нарушения по отношение на изискванията за храните.
„Ефектът ще е много силен и вярвам в действията на такава мярка. Глобите не винаги са достатъчно ефективни и понякога са символични като наказания", аргументира се Моллов.
Той добави, че ако се въведе подобна мярка, хората бъдат и по-добре информирани. Най-вероятно подобна информация ще се съдържа на сайта на агенцията.
„В момента се прави промяна на сайта ни, за да стане портал, насочен към потребителите, да има друг тип информация", уточни той.
Според него трябва да се правят опити и да се привлече гражданското общество в контрола - да се подават сигнали и да се правят разяснителни кампании, като допълни, че акцентът вече трябва да е върху българския потребител.
По отношение на големите количества изхвърлени храни и идеите за облекчаване на бизнеса при даряване на храна, Моллов обясни, че подобна мярка ще изисква много голям контрол:
„Трябва да се види дали е годна тази храна. Не бива да се допуска и консумиране на нискокачествени храни от по-бедните, тъй като те не са втора ръка хора".
Моллов алармира и за друг проблем - увеличения внос на продукти с почти изтичащ срок на годност, които се вкарват в производствения процес, като по този начин срокът на годност на храните се размива.
