Предложението на БСП всяка първа сряда на месеца премиерът Бойко Борисов и вицепремиерите да се явяват в парламента да отговарят на актуални въпроси, не видя бял свят.
След близо два часа дебати с 68 гласа „за“, 85 „против“ и 11 „въздържали се“ депутатите отхвърлиха искането за промени в правилника на парламента, внесено от червената опозиция.
В текста на левицата бе записано в последните до два часа от пленарното заседание всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и да отговарят на актуални устни въпроси, свързани с политиката на правителството.
Социалистите настояваха възстановяването на т.нар. „блицконтрол“, който съществуваше 42-то и 43-тото Народно събрание, за да се върне „истинската контролна функция на парламента“.
Предложението на червената опозиция предизвика разгорещен дебат и даде повод за взаимни нападки между управляващи и опозиция. Червените обвиниха премиера в еднолично управление, а мнозинството припомни на опонентите си за обсадения парламент през 2013-2014 г.
Соцдепутатът Филип Попов изтъкна, че премиерът е идвал в Народното събрание едва няколко пъти и настоя, че функция на парламента е да контролира изпълнителната власт.
„Изслушването на премиера е една от ключовите характеристики на парламентарната демокрация. В европейските държави се случва непрекъснато. Защо там е така, а тука - не – защото имат развита демокрация и парламентът работи както трябва. Имаме тежки проблеми с парламентарната демокрация и Конституцията не се изпълнява в ключови свои части. В една нормално функционираща демокрация няма как премиерът да управлява всички обществени механизми през телевизора. Българската демокрация винаги е имала проблем, но най-голямата деформация е при управлението на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов“, скочи и червеният Антон Кутев.
Георги Марков от ГЕРБ пък контрира, че няма друга държава, в която премиерът и лидерката на опозицията да се разбират така добре. За пример той даде решението на ГЕРБ след разговори с опозицията за Истанбулската конвенция и лекарствата за онкоболните. Той обвини опозицията й в двойни стандарти.
„Досега казвахте, че парламентът е нотариат. А сега ярката звезда на БСП и кандидат за кмет на София Мая Манолова казва, че не премиерът, а парламентът я е направил омбудсман – ето ги двойните стандарти. Не се съобразихте и с гласа на хората – те поискаха мажоритарно гласуване, водихме го този дебат, вие го отхвърлихте“, аргументира се той.
Той се съгласи, че има криза в демокрацията и съдебната власт, а най-големият проблем е, че български НПО-та извършват политическа дейност и подменят основния характер на парламентарната демокрация.
В дебата съпартиецът му Красимир Ципов пък настоя и че опозицията може да задава въпроси на премиера по време на парламентарния контрол, но те но го правят според правилата.
„Зададени са били 11 питания и 26 въпроса, но половината от тях са в несъответствие с правилника. Защо? Колко от вас са прочели какво пише в правилника? Въпросите трябва да се от актуален характер и да са свързани с политиките на правителството. Казвате как преди блицконтролът минавал добре – ами ако говорим за парламентарната демокрация, тогава имаше парламентарна демокрация под обсада, имаше ограждения. Като нарасна интензитета на протестите, кракът на Орешарски въобще не стъпи тука да отговаря на неудобните въпроси на обществото“, настоя Ципов.
Шефката на депутатите от ГЕРБ Даниела Дариткова пък заподозра, че социалистите искат да вдигнат ниския рейтинг на парламента с помощта на високия рейтинг на премиера Борисов.
По време на дебата Павел Шопов от „Атака“ пък настоя, че е за връщането на блицконтрола, но не за да се фиксира само върху премиера, а да могат и други вицепремиери да отговарят за действията си.
Веселин Марешки от „Воля“ пък не видя смисъл в предложението на левицата и настоя, че има други по-смислени проблеми за решаване.
„Хората събират капачки за здравеопазване, утре ще събираме найлонови торбички заради образованието, а ние водим безсмислен дебат“, заключи той.
След близо два часа дебати с 68 гласа „за“, 85 „против“ и 11 „въздържали се“ депутатите отхвърлиха искането за промени в правилника на парламента, внесено от червената опозиция.
В текста на левицата бе записано в последните до два часа от пленарното заседание всяка първа сряда на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и да отговарят на актуални устни въпроси, свързани с политиката на правителството.
Социалистите настояваха възстановяването на т.нар. „блицконтрол“, който съществуваше 42-то и 43-тото Народно събрание, за да се върне „истинската контролна функция на парламента“.
Предложението на червената опозиция предизвика разгорещен дебат и даде повод за взаимни нападки между управляващи и опозиция. Червените обвиниха премиера в еднолично управление, а мнозинството припомни на опонентите си за обсадения парламент през 2013-2014 г.
Соцдепутатът Филип Попов изтъкна, че премиерът е идвал в Народното събрание едва няколко пъти и настоя, че функция на парламента е да контролира изпълнителната власт.
„Изслушването на премиера е една от ключовите характеристики на парламентарната демокрация. В европейските държави се случва непрекъснато. Защо там е така, а тука - не – защото имат развита демокрация и парламентът работи както трябва. Имаме тежки проблеми с парламентарната демокрация и Конституцията не се изпълнява в ключови свои части. В една нормално функционираща демокрация няма как премиерът да управлява всички обществени механизми през телевизора. Българската демокрация винаги е имала проблем, но най-голямата деформация е при управлението на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов“, скочи и червеният Антон Кутев.
Георги Марков от ГЕРБ пък контрира, че няма друга държава, в която премиерът и лидерката на опозицията да се разбират така добре. За пример той даде решението на ГЕРБ след разговори с опозицията за Истанбулската конвенция и лекарствата за онкоболните. Той обвини опозицията й в двойни стандарти.
„Досега казвахте, че парламентът е нотариат. А сега ярката звезда на БСП и кандидат за кмет на София Мая Манолова казва, че не премиерът, а парламентът я е направил омбудсман – ето ги двойните стандарти. Не се съобразихте и с гласа на хората – те поискаха мажоритарно гласуване, водихме го този дебат, вие го отхвърлихте“, аргументира се той.
Той се съгласи, че има криза в демокрацията и съдебната власт, а най-големият проблем е, че български НПО-та извършват политическа дейност и подменят основния характер на парламентарната демокрация.
В дебата съпартиецът му Красимир Ципов пък настоя и че опозицията може да задава въпроси на премиера по време на парламентарния контрол, но те но го правят според правилата.
„Зададени са били 11 питания и 26 въпроса, но половината от тях са в несъответствие с правилника. Защо? Колко от вас са прочели какво пише в правилника? Въпросите трябва да се от актуален характер и да са свързани с политиките на правителството. Казвате как преди блицконтролът минавал добре – ами ако говорим за парламентарната демокрация, тогава имаше парламентарна демокрация под обсада, имаше ограждения. Като нарасна интензитета на протестите, кракът на Орешарски въобще не стъпи тука да отговаря на неудобните въпроси на обществото“, настоя Ципов.
Шефката на депутатите от ГЕРБ Даниела Дариткова пък заподозра, че социалистите искат да вдигнат ниския рейтинг на парламента с помощта на високия рейтинг на премиера Борисов.
По време на дебата Павел Шопов от „Атака“ пък настоя, че е за връщането на блицконтрола, но не за да се фиксира само върху премиера, а да могат и други вицепремиери да отговарят за действията си.
Веселин Марешки от „Воля“ пък не видя смисъл в предложението на левицата и настоя, че има други по-смислени проблеми за решаване.
„Хората събират капачки за здравеопазване, утре ще събираме найлонови торбички заради образованието, а ние водим безсмислен дебат“, заключи той.
