Българският хелзинкски комитет (БХК) завежда в Европейския съд по правата на човека в Страсбург дело за дете, загинало в социален дом, съобщиха от правозащитната организация.
Делото е за живота в лишения и смъртта поради немарливост на 14-годишния Борис в дома в благоевградското село Петрово през 2006 година. Той умира от дизентерия. В същия дом избухват няколко епидемии от дизентерия и са заразени и умират и други деца.
Преди да бъде заведен в болницата, където умира, Борис е държан осем дни в дома без диагноза и съответно лечение. Той е изоставен и институционализиран от 18-ия си ден. Той страда от патологично недохранване от третата си година. Тази му болест се задълбочава през годините. Нищо не е правено, за да бъде лекуван. Когато умира на 14-годишна възраст, той тежи 8 кг. Момчето е било лишено от рехабилитация до 12-та си година. Дотогава той "постоянно лежи в кошче". Вследствие само две години рехабилитация, преди да умре, той вече ходи с патерици, обува се и се храни сам, общува и сътрудничи.
Прокуратурата приема, че смъртта му е естествена заради заболяването му Синдром на Даун, което снижило имунитета му. Прокуратурата не споменава болестното недохранване на Борис, с давност 11 години, което също причинява отслабването на организма му.
Българският хелзинкски комитет е завело и други две подобни дела - за Анета и Николина от дома в Стража. Анета умира на 15 г. през 2006-та от перфорация на стомаха. В болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, осем парцала, три дунапренени гъби, шест чорапа, три парчета хартия и три камъка с големина 3-4 см при операция, която не успява да я спаси. Николина умира на 19 години от недохранване.
