Изследване на Алфа рисърч преди старта на предизборната кампания
/
netinfo
Силна поляризация на обществените нагласи, висока готовност за гласуване и поредица от малки дистанции, които задават голяма интрига за изхода от парламентарния вот, регистрира проучване на "Алфа Рисърч" на старта на предизборната кампания. То е осъществено в периода 16-23 февруари със собствени средства на агенцията.*
Месец след встъпването си в длъжност, президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%.
Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. За разлика от правителството, служебният премиер Огнян Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие, показват данните на „Алфа Рисърч”.
Седмица преди Конституционният съд да отмени санкциите за негласувалите, готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели. Ако въпреки решението на КС тенденцията се запази, може да се очаква на 26-ти март до урните да отидат около 3.7 млн. гласоподаватели - активност, която би била по-ниска от тази в първия тур на президентските избори от 2016 г., когато 3.9 млн. души упражниха правото си на глас, отбелязват социолозите.
Няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Първата – разликата между двете водещи формации ГЕРБ и БСП, които влизат в кампанията със силно сближен резултат. ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следвана от БСП с 29.6% от решилите да гласуват, показват данните от проучването.
За последния месец ГЕРБ търпи лек, спад като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% за Корнелия Нинова, става ясно от проучването.
Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати обаче, се отразяват негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.
Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията „Воля” на варненския бизнесмен Веселин Марешки, отбелязват социолозите. Към момента, ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.
С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента. Същевременно обаче, прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии. Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.
В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Проучването на "Алфа Рисърч" е стартирало преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.
Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2.6%, а „Нова Република” с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.
Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21” влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана анти-статукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция „АБВ – Движение 21” или възможността да отбележат опцията „Не подкрепям никого”.
Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите, коментират социолозите.
От „Алфа Рисърч” анализират, че нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива.
В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство, отбелязват от "Алфа Рисърч".
*Изследването е проведено в периода 16 – 23 февруари 2017г. от "Алфа Рисърч" и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. "Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
