Проблемите между търговските вериги и доставчиците да се решават в съда, а не чрез предложените промени в Закона за защита на конкуренцията.
Това препоръчва Световната банка в доклад, изготвен по поръчка на българското правителство.
Експертите предлагат няколко варианта за борба с нелоялните търговски практики, които били по-подходящи от предложените изменения от депутатите Корнелия Нинова и Румен Гечев, пише „Труд".
Най-подходящо било да се подготвят нови текстове в Търговския закон, с които да се забрани в договорите да се включват клаузи, водещи до нелоялни търговски практики. Така при нарушение на разпоредбите споровете между хипермаркетите и доставчиците ще се решават в съда. По този начин били уредени въпросите във Франция и Унгария.
Вторият вариант, който препоръчва Световната банка, е да се приемат национални правила, които да разширят правомощията на КЗК. Така ведомството ще може да следи за "злоупотреби с господстващо положение", дори когато няма господство. Например в Германия било въведено понятието "икономическа зависимост". На база на него антимонополният орган там имал право да следи за злоупотреби при договарянето между големи търговци с малките доставчици и производители.
Третата опция била да се разширят правомощията на КЗК по отношение на защитата на потребителите. Експертите на Световната банка припомнят, че антимонополните институции в повечето страни са достигнали до извода, че не са необходими нови мерки в тази посока. Специално за България обаче било добре да се анализират и съпоставят правомощията на КЗК и Комисията за защита на потребителите.
Друг подходящ вариант било да се възползваме от опита на Великобритания. Там отношенията между търговските вериги и доставчиците били уредени чрез кодекс за почтено поведение.
Петата опция била вместо да се бърза с нови мерки, да се изчака ЕС да предложи общоевропейски правила, които да залегнат и в българските закони.
