През последните години политиката по доходите позволява повишаване на средната работна заплата в България с ръстове, близки до 10 процента, и това е едно от най-високите равнища в ЕС. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова по време на откриването на заседание на изпълнителния комитет IndustriALL European Trade Union днес в София, съобщиха от пресцентъра на социалното министерство.
Ще отпаднат ли минималните осигурителни доходи?
По думите на Петрова въпреки това цялостното равнище на доходите у нас все още е ниско. Затова търсенето на решения за намаляване на неравенството на доходите стои в центъра на икономическия и политическия дебат.
Според нея при добър социален диалог на всички нива е възможно постигането на по-голяма гъвкавост в политиката по заплащането, която да е съчетана с допълнителна защита на наемния труд. Заместник-министър Петрова е обърнала внимание, че дигитализацията поставя предизвикателства пред индустриалните отношения. Промените в структурата на заетостта и нарастващият брой на работещите без ясно обособено работно място и работодател, както и нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост и недеклариран труд са голямо предизвикателство за индустриалните отношения и затрудняват организирането на работниците и осигуряването на традиционна защита от синдикатите чрез колективно договаряне, е казала още тя.
Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност
Петрова е посочила, че негативните общоевропейски демографски тенденции и застаряващото европейско население създават рискове от дисбаланс при търсенето и предлагането на работната сила, което може да деформира пазара на труда и да ограничи конкурентоспособността на икономиката.
"Необходимото европейско финансиране за социална Европа трябва адекватно да подпомага националните усилия за по-добри възможности за заетост, в борбата с бедността и за по-висока степен на социална интеграция, насърчаване на образованието, уменията и ученето през целия живот, по-висок растеж и устойчиви работни места, които водят до по-добро икономическо, социално и териториално сближаване", е казала още заместник-министър Петрова.
КНСБ: Заплатите в България растат, но не достатъчно бързо
Ще отпаднат ли минималните осигурителни доходи?
По думите на Петрова въпреки това цялостното равнище на доходите у нас все още е ниско. Затова търсенето на решения за намаляване на неравенството на доходите стои в центъра на икономическия и политическия дебат.
Според нея при добър социален диалог на всички нива е възможно постигането на по-голяма гъвкавост в политиката по заплащането, която да е съчетана с допълнителна защита на наемния труд. Заместник-министър Петрова е обърнала внимание, че дигитализацията поставя предизвикателства пред индустриалните отношения. Промените в структурата на заетостта и нарастващият брой на работещите без ясно обособено работно място и работодател, както и нарастващото разпространение на нестандартни форми на заетост и недеклариран труд са голямо предизвикателство за индустриалните отношения и затрудняват организирането на работниците и осигуряването на традиционна защита от синдикатите чрез колективно договаряне, е казала още тя.
Всеки трети българин живее в сериозен риск от бедност
Петрова е посочила, че негативните общоевропейски демографски тенденции и застаряващото европейско население създават рискове от дисбаланс при търсенето и предлагането на работната сила, което може да деформира пазара на труда и да ограничи конкурентоспособността на икономиката.
"Необходимото европейско финансиране за социална Европа трябва адекватно да подпомага националните усилия за по-добри възможности за заетост, в борбата с бедността и за по-висока степен на социална интеграция, насърчаване на образованието, уменията и ученето през целия живот, по-висок растеж и устойчиви работни места, които водят до по-добро икономическо, социално и териториално сближаване", е казала още заместник-министър Петрова.
КНСБ: Заплатите в България растат, но не достатъчно бързо
