Проф. В. Димитров: Спасяването на банка е най-добре да става с частни пари, а не с държавни
Проф. В. Димитров: Спасяването на банка е най-добре да става с частни пари, а не с държавни / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Най-добрите спасители за КТБ са други банки, не държавата
73349
Най-добрите спасители за КТБ са други банки, не държавата
  • Най-добрите спасители за КТБ са други банки, не държавата

Не е добра идея основен акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) да става Българската банка за развитие, която е с държавно участие - най-добрите спасители на банки са други банки, а не държавата, коментира в интервю за Дарик проф. Валери Димитров, специалист по банково право.

Според бившия председател на Сметната палата е добре Фондът за гарантиране на влоговете да участва само като временен спасител и преходен акционер в КТБ, дългосрочно обаче трябвало да се търсят инвеститори, които да гарантират стабилността на банката и да върнат доверието на клиентите.

Не виждам причина опериращите в България банки да не бъдат допуснати да участват в спасяването на КТБ, коментира още проф. Валери Димитров.

„Тук основният въпрос е, след като досегашните основни акционери са лишени от право на глас, очевидно е, че, или те сега трябва да осигурят ликвидност на банката, да осигурят достатъчно средства, за да се успокоят вложителите и другите кредитори на банката, или те трябва да бъдат заменени с други основни акционери. Това очевидно ще стане чрез увеличаване на капитала на банката, при което новата емисия ще бъде насочена към други инвеститори, които ще станат акционери в банката”, коментира проф. Димитров.

„Фондът за гарантиране на влогове може да бъде използван като временен акционер спасител на банката. След това той и централната банка трябва да намерят достатъчно надеждни нови инвеститори. За мен най-доброто е това да бъдат други банки. Българските банки по начало, които оперират на българския пазар, те са с висока капиталова адекватност, ликвидни, в много добро състояние. Не виждам причина да не им бъде дадена възможност те да оздравят тази банка. Може това да бъде или една голяма банка, или група от банки, които да осигурят тази ликвидност. Но когато става дума за спасителни операции най-добре това да бъде направено с частни пари, не с държавни пари, категорично. Най-добрите спасители на банки са други банки”, заяви още той.

„Ако има такава идея, основен акционер в банката да стане Българската банка за развитие, това е лоша идея. Тя е банка с държавно участие. Влизането на държавата, макар и косвено, като спасител на една банка и като основен акционер, не е добра идея. Образно казано да се стига до национализация на банка като трайно състояние, това не е добра идея”, каза проф. Димитров.

„Опитът от банковите фалити в периода 1996-1997 г. добре показа как държавата се справя като основен акционер на банките. Категорично това не е удачен вариант”, поясни още той.

Уважаеми читатели, до момента коментарите към статиите бяха заключени на основание Чл.152 „а" от Закона за кредитните институции. Отново отваряме възможност за Вашите коментари. Молим Ви да се въздържате от разпространяване на невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея.
Екипът на сайта си запазва правото да премахва коментари, които счете, че нарушават законовите предписания.