Марио Монти буди толкова голямо уважение, че някои го сравняват с Луций Квинкций Цинцинат - патрицият, извикан, след като се оттеглил от активния живот, за да спаси древния Рим. Легендата разказва как Цинцинат работел на своите ниви през 458 г. пр.Хр., когато при него дошли пратеници, казали му да си облече тогата и го уведомили, че е назначен за диктатор за шест месеца, за да се противопостави на еквите*, които били хванали в капан римска войска. След като разгромил враговете, Цинцинат предал абсолютните си правомощия и се върнал към ралото, отказвайки всички привилегии и дарове.
Така че когато миналата година Италия се изправи пред бедствие, при което фондовите пазари бяха на път да я тласнат към фалит, Монти беше извикан от спокойното му съществуване като президент на миланския университет Бокони и мъдрец по европейските въпроси. След като беше определен за пожизнен сенатор, на 16 ноември той пое властта от разюздания Силвио Берлускони. Той състави малко правителство от технократи и като определи себе си за министър на финансите, отказа заплата за правителствените длъжности.
За три месеца той измъкна Италия от катастрофата. Благодарение на намаляване на разходите, увеличаване на данъците и пенсионна реформа - плюс привличаща вниманието кампания срещу неплащането на данъци - държавните финанси се стабилизират, позволявайки балансиран бюджет за следващата година, а след това - при щастливо стечение на обстоятелствата - започване на изплащането на огромния дълг. За да помогне за съживяване на растежа, Монти иска да либерализира закостенели професии като фармацевти и нотариуси и да опрости бюрокрацията. Следващата стъпка е по-трудна: реформиране на склерозиралия двупластов трудов пазар на Италия.
Заплахата от фалит намалява, след като намаляват лихвите по италианските облигации. Това има доста общо с друг италианец: президента на Европейската централна банка Марио Драги, който налива ликвидни средства в европейските банки. Но Драги може да действа отчасти защото Монти възстановява доверието в Италия. Прави впечатление, че лихвите по италианските облигации току-що спаднаха отново под тези на Испания, която иска да наруши определения й от ЕС праг на дефицита за тази година. Близо 100 дни след като встъпи в длъжност, Монти осъществява много реформи, които Берлускони избягваше. Освен това професорът запазва подкрепата и на левите, и на десните партии.
Ако икономическата компетентност на Монти можеше да се очаква, дипломатическата му ловкост е приятна изненада. Италия, която е член основател на Европейския съюз, се завръща в центъра, който изработва политиката, след като беше маргинализирана и подигравана в годините на Берлускони. С подписването на фискалния договор за бюджетната дисциплина Монти иска ЕС да приеме "икономически договор" за насърчаване на растежа, особено като се разгърне потенциалът на единния пазар.
Както се изрази един дипломат, Монти се стреми към "повече Европа в Италия и повече Италия в Европа".
Монти, който два мандата е заемал висш пост в Европейската комисия, е любимец на еврократите. Но той е ухажван не само в Брюксел. Канен е за разговори с Барак Обама. Канцлерката Ангела Меркел ще посети Рим на 13 март. Изведнъж политиката в ЕС стана променлива. За Германия Монти защитава идеята, че закрепването на еврото се нуждае главно от реформа в проблемните страни. За Франция той е съюзник, тъй като иска Германия да направи повече (например да увеличи спасителния фонд). За Великобритания той предлага помощ за връщане в стадото след нейната изолация на срещата на високо равнище на ЕС през декември. За по-малките страни той предлага свобода за маневриране между големите четири. "Добре е, че Италия се завърна. Сега Европа е стол с четири крака", каза друг дипломат.
Прави впечатление, че Монти се подписа под писмо, подготвено от Великобритания, Холандия и други либерални страни, призоваващо за по-стриктно прилагане на правилата на единния пазар, включително да се назовават и порицават страните, които не спазват ангажиментите за отвореност в енергийния сектор и услугите. Италианците може би няма да са толкова въодушевени от някои други искания в писмото, особено за по-свободна търговия (Италия често е в положението на губещ в глобализацията). Но вярата на Монти в единния пазар е извън съмнение: единният пазар е силен източник на нов растеж, изгражда връзки между изпитващите трудности южни икономики и динамичните северни икономики и запазва единството между държавите от еврозоната и тези, които не са част от нея. Единният пазар също така смущава Меркел. Германия може да се противопоставя на исканията за подсилване на спасителните фондове. Но дали не е прекалено да се иска от нея по-осезателно да отвори пазарите си, както тя иска от другите?
Новият престиж на Италия не е само резултат от качествата, присъщи на Монти. ЕС беше готов да приветства всеки освен Берлускони и лидерите горят от желание да засилят позициите на Монти. Все пак много неща могат да се объркат. Монти още не е показал, че може да излекува най-сериозното заболяване на Италия: нейния хроничен бавен растеж. Според прогнозите тази година икономиката ще се свие повече, отколкото е заложено в последния бюджет. Съпротивата срещу икономиите и реформите може да се засили, особено ако крехката междупартийна подкрепа за Монти бъде подкопана от дълбока рецесия. Той е изправен пред деликатна акробатика: за Великобритания неговото увлечение към интеграцията може да се окаже трудно поносимо, Франция може да се противопостави на инстинкта му за либерализиране, а дори авторитетът му може да не откаже Германия от нейната мания за икономии.
Помни, че трябва да се оттеглиш
Преди всичко Монти има на разположение малко време. Стабилизирането на Италия може да отнеме десетилетие, но неговият мандат приключва догодина. Той няма да бъде първият италиански технократ, който вижда как работата му се проваля от некадърни политици. Все пак за дългосрочни реформи е необходим ясен демократичен мандат. Някои хора от партията на Берлускони "Народ на свободата" мислят, че би трябвало да запишат Монти начело в партийната листа за изборите през 2013 г. Това би било грешка: неговият престиж се основава на факта, че той не е обвързан с никоя партия. След като кризата бъде преодоляна, Монти би трябвало да се оттегли.
Това не значи, че професорът няма политическо бъдеще. Той би бил добър кандидат за председател на Европейската комисия или на Европейския съвет (представляващ лидерите) през 2014 г. И точно както Цинцинат е бил извикан втори път, за да осуети заговор за премахване на римската република, Монти може отново да бъде повикан, за да служи като президент на Италия - ако не за друго, то поне за да разсее всяка опасност постът да бъде зает от Берлускони.(БТА)
*еквите са италийско племе, обитавало централната част на Апенинския полуостров (б. пр.)
