Цената на хляба зависи изцяло от непредсказуемия пазар на пшеница
Цената на хляба зависи изцяло от непредсказуемия пазар на пшеница / netinfo

Цената на хляба продължава да расте. Причина за това е, че все още не достигнала стойностите на брашното, което е основна суровина за производството на насъщния, обясни Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите.

За съжаление обаче вече не можем да твърдим до каква степен може да стигне цената на хляба, дали ще стигне 2 лева, дали ще ги прехвърли, дали няма да ги прехвърли, тъй като това вече зависи изцяло от конюнктурата на пазара на пшеница, който, за съжаление, в момента е практически непредсказуем.

Още през месец май от Асоциацията на хлебопроизводителите прогнозираха, че хлябът ще поскъпне до 1,60 за килограм. Тези разчети обаче бяха направени при цени на пшеницата от 400 лв. за тон., уточни Георги Попов. В момента пшеницата е 500 лв. за тона и тенденциите са да продължи да се покачва, като не се знае до каква степен ще бъде увеличението.

Преди около три седмици от Асоциацията на хлебопроизводителите алармираха, че цената на хляба ще достигне 2 лв. за кг. Стойността на насъщния постепенно расте в цялата страна, като вчера поскъпна и в София.

В почти всички магазини цената се е увеличила с около 10-15 стотинки за брой и е достигнала едно равнище в рамките на около 1,20-1,30 за килограм. Тоест цената на един брой хляб, стандартна разфасовка, която всеки един от нас купува, е около лев-лев и нещо, каза Попов.

Георги Попов не очаква поскъпването на хляба да доведе до значителен спад в потреблението. За купувача трябва да е ясно, че повишението на цените не е самоцел, подчерта Попов и допълни: „Просто обстоятелствата ни принуждават да работим на тези цени. В противен случай би трябвало да работим на загуба, от което просто никой няма да има полза. Аз не вярвам да има някъде по света фирма, която да работи целенасочено на загуба само и само да докарва някаква социална цена на своя продукт. И тук не става въпрос само за хляба.Това са едни прости икономически правила, които ние трябва да спазваме, за да съществуваме като бизнес. Другият вариант вече сме го гледали преди 1989 година. Не мисля, че трябва да се връщаме натам.”

Въпреки че по думите на Георги Попов цената на хляба в момента е непредсказуема, има формула по която потребителят може да я изчисли. При цена 500 лв. за тон на пшеницата, цената на хляба трябва да бъде умножена по четири, т.е. 2 лв. Но тъй като в България имаме един доста голям сив сектор, който в случая е във временна полза на крайния потребител, тъй като той натиска цената надолу, аз мисля, че ако цената на пшеницата не отиде над 500 лв. за тон, няма да прехвърлим тази психологически граница от 2 лв. за килограм, каза Попов.

Въпреки разнообразието от хляб на пазара все още най-търсен е заводският. Според Попов това е дължи на традиционния вкус на българина. „Това е съвсем разбираемо, тъй като ние израснахме с този тип хляб и така наречената разнообразна гама все още е в сферата на частните предпочитания на отделни потребители, тоест ние тук вече трябва да влизаме в една тема, наречена потребителска култура на хранене. Хората все още залагат на това, с което са израснали и по тази причина делът на заводския хляб е толкова голям. А и той всъщност е най-евтиният”.

И нищо, че хлябът продължава да поскъпва, на мен все така ще ми се иска „пак с пипер да поръся филия от хляба чер.”