Бюджет 2012 е бюджет на еврофондовете и социалните разходи, но без сериозни реформи, казаха икономисти в предаването „Кой говори" на Дарик. Те определиха намаляването на срадствата за сектор сигурност като „символично", но стъпка в правилната посока. Важна и правилна стъпка е заложеният от правителството дефицит от 1,35 на сто в бюджета за догодина.
Бюджет: повече социални разходи и еврофондове
Бюджет 2012 е на еврофондовете и социалните разходи смята икономистът Георги Ангелов от института „Отворено общество". Той допълни, че практически над половината от бюджета отива в тези две пера. Според него особено по отношение на социалните разходи тежестта е голяма, без да се вижда особен ефект. Хората не са доволни от това, че има повече социални разходи, когато няма заетост и икономически растеж, категоричен е той.
Бюджетът за третата пълна година от мандата на това правителство е без сериозни реформи в публичния сектор. По думите му от началото на управлението си кабинетът „Борисов" е успял да възстанови финансовата стабилност и ниския дефицит, след като го разду в началото на мандата и да рестартира няколко инфраструктурни проекта с еврофинансиране. „Нищо друго от това, което очаквахме през 2008 и 2009 година като реформа, изглежда до момента не се е случило", допълни той.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика смята, че Бюджет 2012 е повторение на тазгодишния, без кой знае каква разлика. Според него ако се узключат еврофондовете и се разгледат другите пера, общо взето „от едната клетка е взето и е сложено в другата клетка". Иначе по думите му малко повече приходи от еврофондовете и от данъци смъкват дефицита. „От тази гледна точка да, има някаква стабилност, но се пропускат за пореден път възможности да се направят реформи, да има по-големи буфери, ако нещата не тръгнат добре в Европа. Но явно се търси сигурност и нищо чудно това да е най-спокойният бюджет през последните три години. Тази година като че ли ще най-спокойна, защото се установи едно статукво и просто го запазваме", коментира той.
Средства и реформи
Лъчезар Богданов смята, че протестът на БАН е поредно доказателство, че в България се протестира само за пари, но не и за реформи, дори да са очевидно необходими реформи в науката. „В някакъв смисъл имаме една ситуация, в която никой не прави първата крачка да каже дайте да направим една реформа в науката и тогава тя ще може да усвоява повече пари и от еврофондове, и от нашия бюджет, а не просто да изтичат. За съжаление това е и в други сфери: просто двете страни са се закотвили на едно положение и не искат да мърдат. Няма откъде да се получи позитивният резултат, ако никой не подкрепя реформи", допълни той.
Според Георги Атгелов е политическо решение е къде да се дават пари, но въпросът е откъде да се вземат, смятат експертите. Единият вариант е да се вземат от нерефорпмирани сектори докато се реформират, другият е да се гони по-висок икономически растеж и да има повече пари в бюджета, допълват те.
Парите за МВР са отрязани със 17 млн. лв., тоест около и под процент от средствата е орязан спрямо бюджет 2011. Икономистите определят тази стъпка като символична, но в правилната посока. Според Петър Ганев 95 процента от парите за вътрешното министерство отиват за заплати, а само 5 процента за капиталови разходи. „После защо нямали полицаите компютри. Ами защото няма пари в бюджета, но за да има пари, трябва да има по-малко пари за заплати, тоест оптимизация на състава", каза той.
Лъчезар Богданов даде предложение за реформа в МВР, като посочи опита в САЩ: „Когато си регистрираш кола, подаваш си документите по пощата или по интернет и след един месец ти идват табелите срещу 5 долара и ти си ги монтираш сам. Сметнете колко време, колко персонал, колко чакане по опашки и колко такси се събират в България, за да регистрираш кола и този модел".
Според икономиста има много такива реформи, които могат да се направят и то не само в структурите на МВР, които да спестят пари, хора, ресурс и огромно чакане на бизнеса на хората, които в същото време могат да произвеждат например. „Вместо хора на гише, електронно правителство", отбеляза лаконично Георги Ангелов, напомняйки за опашките за изваждане на документи за самоличност.
Разходите за заплати продължават да растат в бюджета. 5,012 млрд. лв. за разходи за заплати, осигуровки догодина, което е максимум, дори преди кризата не се харчеше толкова, изтъкна икономистът от „Отворено общество". По думите му администрацията винаги намира начин да се възпроизведе, понеже структурно не е променена. Но ако направиш електронна услуга и вместо един милион хора да ходят в НАП всеки месец или в МВР за лични карти или талони, табели и така нататък, а всичко е електронно, ще се съкратят хора, изтъкна експертът.
Според Петър Ганев структурно нещата не изглеждат добре и трябва да се променят във всеки сектор, като посочи, че хората не се интересуват от средствата, които отиват в дадена сфера, а от качествата на услугата, която се предоставя.
„Когато говорим за администрация и реформи, трябва да се гледат програми. Всяко министерство не харчи пари, защото еди-кой си е министър и на него сме му зачислили 1 млрд., а защото има програми. Тези програми имат разход, цели и постигат някакви резултати. Която програма не е постигнала резултати, се закрива", каза той и обясни, че в България няма нито една закрита програма.
Според Лъчезар Богданов също трябва да се помисли за програмите в министерствата и заетите в тях и да има гъвкавост спямо обема работа, за да се следва динамиката. „Там е големият резерв, не министрите да спорят за 5-10 млн. и да си местят фигурите като на шахматна дъска. Тя е ограничена", коментира той.
Евросредствата – възможности и развитие
Според Георги Ангелов трябва да има глоби за министерствата, които не усвояват евросредства. По думите му всеки министър мрънка как няма пари, а милиарди левове еврофондове не се усвояват. „Значи всеки министър, вместо да мрънка по медиите, да отиде да усвоява и ако не усвоява да му се реже бюджета", коментира той.
Именно затова той е категоричен, че трябва да има глоби и стимули и отчете усвояването на евросредства от общините, правейки аналогия с местните избори. Той посочи, че кметът на Бургас Димитър Николов е усвоил успешно евросредства и хората в града са го произбрали. В същото време градоначалникът на Сливен, където евросредства бяха спрени, загуби вота. Ангелов обаче напомни, че за разлика от кметовете, държавните служители не се избират и затова именно трябва да има стимули и санкции.
Икономистите признават, че усвояването на евросредства е трудно, но и че това не е оправдание. Петър Ганев посочи, че БДЖ никога не е ползвало възможността от еврофинансиране например. Лъчезар Богданов напомни, че европейските програми изискват някакъв резултат, когато искаш пари трябва да кажеш защо ги искаш, какво смяташ да постигнеш, да има индикатор за изпълнение и след това когато ги харчиш, да го правиш по ясен конкурентен начин. „Там има отчетност и резултати", категоричен е Богданов.
По-високата минимална заплата и пазарът на труда
Според Лъчезар Богданов не може да се твърди, че минималната заплата е изходът от кризата. Тези 20 лв. увеличение на минималната заплата ще отидат в това, че ще има повече безработни хора, категоричен е той.
Когато хората вземаха много заеми през 2007 – 2008 година, когато заплатите растяха с 25 процента, а Станишев увеличи два пъти пенсиите предизборно какво стана, попита риторично икономистът и отговори, че парите са изтекли във внос и това не е повлияло на българската икономика и индустрия. „Този популизъм „дайте да задвижим икономиката, като накараме да плащат по-високи заплати, осигурителните прагове", е тотално изместване на дебата от същински проблеми, които може да реши правителството с действията си", смята Богданов.
Вдигането на минималната заплата с 20 лв. не е единственото повишаване, напомни Георги Ангелов и посочи ръстовете от 2009 и 2011 година. Той допълни, че минималните осигурителни прагове вече трета година в криза се вдигат, имаше вдигане на осигуровките, освен това има други тежести. Браншовите договори пък бяха разпространени административно в някои сектори. „Тоест това е все повече тежест на един стагниращ пазар на труда. Това означава, че дори да има възстановяване, ако продължават да се налага такива тежести върху пазара на труда, ще продължи да няма нови работни места. Няма понеже се товари пазара на труда с такива синдикални идеи, които щяха да ни изкарат от кризата. Ние две години прилагаме синдикалните идеи и нищо не се е случило", категоричен е икономистът.
Той е убеден, че повишаването на заплатите не трябва да е въпрос на административно постановление, а на по-голяма производителност.
Трябва да има повече работни места, категоричен е и Петър Ганев и реторично пита: „Когато имаш по-висок осигурителен праг, по-висока минимална заплата, че и тежка администрация и неясно състояние на икономиката, как да създадеш ново работно място". За да се създадат нови работни места, трябва да е лесно, катогеричен е той.
Според Лъчезар Богдонов дори много успешно да се строят две или три магистрали, няма да се открият 80 000 нови работни места в строителството, колкото бяха загубени в кризата. „Трябва ни частна икономика, движена от много инвестиции в много сектори, които да създават нови работни места. Оттам създавайки работни места, конкурирайки се по межгду си да вдигат заплатите", смята още той.
Борбата с дефицита
По отношение на борбата с дефицита има заложена една важна стъпка, но тя не е достатъчна, смята Георги Ангелов. Все пак според него фактът, че втора поредна година дефицитът намалява, е добър знак.
Освен че дефицитът намалява втора поредна година, той влиза и в рамките на конвергентната и сродносрочната фискална програма. За тази година е заложен дефицит от 2,5 процента, а за догодина 1,5 на сто. Ако и тази година влезем в тези рамки, и догодина това вече е някаква стъпка към това, че в България има предвидимост, смята от своя страна Лъчезар Богданов.
Според Петър Ганев аргументът, че след като в пакта „Дянков" има заложен 2 процента бюджетен дефицит, а заложеният за догодина е по-малък и трябва да се достигне допустимата граница, е несъстоятелен. „Колкото повече сме близо до баланса, толкова по-добре", лаконично отбелязва той.
Георги Ангелов подчерта, че заложеният в бюджета дефицит трябва да бъде одобрен от парламента, защото увеличаването му в пленарна зала би било „шамар" за инвеститорите.
Липсващият план Б
Според икономистите в бюджета няма прогнози и сценарии какво би направила страната ни, ако ситуацията в някоя страна членка на ЕС се влоши драстично или пък Гърция излезе еврозоната например. „Няма план Б. Тогава какво правим, тристранки четири месеца, както беше 2010-а, за да решим откъде да смъкнем 500 млн. лв. ли", попита той.
Икономистът поясни, че има разлика между това, че нещо лошо ще се случи и да си направил план, ако случайно се реализира, какви действия да предприемеш. Георги Ангелов определи това като „застраховка срещу най-лошия сценарий".
По мнението на икономистите трябва да се знае откъде биха могли да се „отрежат" пари, ако се осъществи песимистичен сценарий. Трябва да има според тях списък с няколко неща, които правителството би могло да предложи, ако влезе в действие песимистичният сценарий и те да могат при нужда да се гласуват бързо от парламента.
Петър Ганев посъветва, че трябва да има повече буфери: и буфер в перо „разходи за непредвидени ситуации" и буфер от гледна точка на това, ако бюджетът е балансиран. „Колкото си по-близо до баланса, толкова по-добре, за да има буфери", подчерта отново той.
