За пръв път у нас станахме свидетели на отвличане на автобус с 39 пътници от мъж с психични проблеми – като в американски екшън. Случката обаче приключи добре. История, участници в която станаха невинни хора, а полицаи водиха няколкочасови преговори с 33-годишния Мирослав Блажев – Атила. В крайна сметка тя приключи без нито една жертва – никой от пътниците или персонала на автобуса дори не е одраскан. А заплахите на похитителя, че има бомба в багажника се оказаха безпочвени. Въпреки това, при наличието на два пистолета, едва ли той е изглеждал безопасен на хората и полицията.
Това може и да е първият случай, в който е отвлечен автобус у нас, но съвсем не е първият случай, в който е отвлечено превозно средство. В средата на 90-те години пилотът Валтер Колев успява да предотврати отвличането на самолет ТУ 154 на авиокомпания „Балкан” от Летище Варна. Има обаче още няколко случая от средата на миналия век, в които български самолети са ставали жертва на похитители. В единия от тях – през далечната 1983 година – четири момчета от София решават да отвлекат самолет и да принудят пилотите да кацнат във Виена, където да поискат политическо убежище. Българските власти реагират изключително професионално и успяват да приземят самолета във Варна.
В морския град още има хора, които помнят как електричеството е било спирано на места, за да се имитират светлините на австрийската столица и за да не видят похитителите морето. На борда пък се качват служители на Летище Варна, говорещи немски език, които трябва да заблудят похитителите, че вече се намират именно във Виена.
През март 1983 г. четирима младежи, живеещи в София – Лъчезар Иванов, Ивайло Владимиров, Валентин Иванов и Красен Гечев – решават да отвлекат български самолет. При разпитите след това те заявяват, че идеята им е била да кацнат във Виена и да поискат политическо убежище. Приятел на момчетата им разказал как година по-рано поляк отвлякъл български самолет. Тогава похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако аеропланът не кацне във Виена. Не е ясно дали това е преломният момент за решението на момчетата, но в началото на март четиримата купуват билети за самолета до Варна. Кандидат- похитителите се подготвят предварително и се снабдяват с германски марки, с които могат да живеят в Австрия, когато пристигнат. Оръжието, с което е извършено похищението, са четири ножчета, купени от столичен магазин часове преди полета. Преди да се качат в самолета АН 24 (тогава с тези аероплани най-често се изпълнявали полети София – Варна) четиримата се разделят по двойки, като решават да имитират напълно разказания им преди това случай – да отвлекат една от стюардесите, а след това да накарат пилотите да кацнат в австрийската столица. Докато стюардесата раздава бонбони и кафе в аероплана, единият от похитителите опира нож в гърлото й. Други двама увиват с колани вратовете на двама пасажери. Последният от похитителите Лъчезар Иванов пък съобщава на смаяните пътници, че похитителите са рецидивисти, излезли от затвора и че ще счупи илюминатор и да разхерметизира самолета, разказва съдията по делото, при което след време четиримата младежи са осъдени. Това е Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. Той разказва спомените си около този случай пред Дарик: Какво си спомняте от инцидента – от целия съдебен процес, от опита за отвличане на самолет през 1983 г.?Подсъдимите бяха млади хора без житейска зрялост и жизнен опит с инициативата да отклонят самолета и да отидат да живеят в другаде. И направиха опит, в началото успешен, за отвличането на самолета, пътуващ от София за Варна. По време на полета, когато те изявили желанието си и принудили пилотите да летят към Виена, те направили един ловък опит и успели да ги заблудят. Синхронизирани са били действията с екипажа на самолета и органите на милицията от Врана, загасили са осветлението на целия град, така че, да се създаде представа, че пътуват в друга посока. Тук пилотите също са успели. Но направили план, който бързо бил осъществен при кацането на самолета във Варна и са осуетили довършването на това деяние. Успяхме да спасим живота и здравето на стюардесата, която е била поставена под невъзможност сама да се брани.
Тези хора какво обясниха пред съда тогава – какви са им били мотивите? Бяха ли наясно какво вършат?
Ами, съвсем ясно. Те бяха млади хора, но все пак разумни. Решили да напуснат България, защото тук не се живее добре и искали да бъдат на друго място – във Виена. Подготвили се с хладно оръжие. Успели до известна степен да парализират действията на екипажа, който поддържал състояние на непрекъснато отиване и връщане до Варна, докато успеят да организират кацането във Варна със заблуждението, че това е Виена. Тогава служителите на милицията, които са обиграни за такава дейност, успяха да ги неутрализират.
Имаше ли голям обществен отзвук или не се знаеше много за случая?
Имаше обществен отзвук. Имаше публикации по пресата. Спомням си тогава зададоха въпроси на мен и на прокурора при какви обстоятелства, защо и как е осъществено това престъпление и ние, разбира се, дадохме отговори. Това беше в моята практика един единствен случай, в който български граждани, макар и млади, но разбиращи свойството и значението на стореното, са направили такъв опит. След като става ясно, че самолетът е отвлечен, единият от пилотите в кабината се опитва да убеди момчетата да оставят ножовете и да се предадат, но те отказват. Тогава екипажът и милицията във Варна взема решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. В същото време електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море. На летището във Варна пък двама служители – Марта Константинова и Стоян Митков – са преоблечени като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София. Малко след осем вечерта самолетът каца на летището във Варна. Единият от похитителите завежда стюардесата в тоалетната като заложник. В същото време на борда се качват служителите на Летище Варна, преоблечени като австрийски митничари и командоси, също с дрехи на австрийски полицаи. Единият от родните командоси обаче е разпознат от похитител. Тогава милиционерите влизат в самолета и обезврежда четирите момчета. Единият похитител – Валентин Иванов – обаче е прострелян, тъй като според милиционерите имало пряка опасност да нарани стюардесата. Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин. Следва дело, което продължава не дълго, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия, които били масово явление в Европа и най-вече в Близкия Изток. Лъчезар Иванов е осъден на 10 години затвор, Ивайло Владимиров – на 7 години, а Красен Генчев – на 9 години лишаване от свобода. Това е един от най-сериозните случаи с отвличане на самолет през 80-те и 90-те години на миналия век и единственият, в който има жертва.