Радосвет Радев: Собственик съм на Дарик, но не и на съвестите на журналистите
Радосвет Радев: Собственик съм на Дарик, но не и на съвестите на журналистите / снимка: Sofia Photo Agency, архив

БГНЕС, 20.01.2010

Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в „Дарик радио”, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си.Това каза в специално интервю за агенция БГНЕС собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев по повод 17-годишният рожден ден на популярната медия, който се навършва.

Г-н Радев, защо „Дарик” успя, а други медии, които стартираха заедно с Вас - не, или поне не в тези мащаби?

За мен отговорът е лесен, защо „Дарик” успя на фона на останалата конкуренция. Медиите тогава стартираха при една палеативна, дори и неподредена правна регламентация и като всичко в началото на капитализма изглеждаше привлекателно и лесно достъпно. „Дарик радио” от първия ден беше съвсем друг тип медия- с ясна цел, че се прави не за да се препродаде със спекулативна цена за собственика, а като медия, която иска да съществува според принципите на медийните компании, които работят в Европа и света.

Кой е най-драматичният и най-върховният момент в исторически план за „Дарик”?

Тези два момента съвпадат. Те са януарските събития през 1997 г. - тогава, когато българският лев беше станал 3000 лв. за един долар, когато „Кока Кола” разглеждаше дори оттеглянето си от България… Най-накрая заради активната си гражданска, национална, медийна позиция „Дарик радио” беше станало национално известно, дори бих казал, че беше напуснало територията на България по популярност. Това е шегата на времето „две в едно”. Най-тежкият ни като икономическа структура момент беше върховият момент на нашето публично одобрение.

Каква е формулата за задържане на талантливи хора в „Дарик”, в новото време сте от малкото медии, които създадоха имена в журналистиката?

Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в „Дарик радио”, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си. Имам разговори с бивши наши служители, които казват - това, което е било в „Дарик” не ми се случва вече никъде. От друга страна ние създадохме наистина и име на школа, защото много хора с изречението „работил съм в Дарик радио” в CV-то си намират прекрасна реализация във всякакви медии. Отношенията ми с хората са в една равнина, а не във вертикална посока.

Пред стартиране сте на собствена телевизия, един доскорошен собственик на тв канал каза наскоро, че има огромни бариери пред нови участници на този пазар…

Проектът ни е на дневен ред. Бяхме планирали стартът да е в първото тримесечие на тази година, няма да спазим този срок и причината, разбира се, е кризата, както и случващото се на медийния пазар. От друга страна, инвестицията в тази медия, когато говорим за технологията, е много по-примамлива от времето, когато получихме разрешението. Смятам също, че не е важна технологията, не са важни камерите, пултовете, ПТС-та, важна е същността, съдържанието. И най-добре екипираната телевизия е едно пълно нищо, ако в нея няма какво да гледаш. В средносрочен план продажбата на един такъв реализиран медиен продукт не стои пред мен.

Има ли криза в медиите?

Има и преди всичко тя е криза на ценностите, на прозорливостта, на интелигентността. Виждате какъв драматичен конфликт стана с новините на турски, а едновременно с това никой не каза и една лоша дума за турските сериали. Извинявайте, но новините на турски не правят нищо лошо за България, а турските сериали произвеждат една розова и прекрасна представа за турския бит и са откровена пропаганда на турската империя. Много хора на село, които ги гледат си казват - боже господи, защо ни беше това освобождение преди 150 години… И няма кой да го каже, като публична теза не съм го видял?!

Един тв водещ снощи, че Борисов тероризирал медиите, така ли е?

Познавам се с Борисов преди да бъде във властта, не сме си замразили познанството след това и смятам , че никакво внушение, никаква сугестия, никаква инфилтрация няма от страна на сегашното правителство в работата на Дарик радио. Впрочем всяко българско правителство знае, че това би му коствало много (евентуална намеса). В случая (със Слави Трифонов) става дума за личен конфликт, независимо как се опакова заради публичността. Насилственото налагане на модели и внушения към българските медии са неща, които са много опасни и не съветвам никого да го прави.

20 години Дарик радио