20 години Дарик радио

Диана Найденова: Сърцето ми е готово да обича, но не на всяка цена

3 януари 2011 17:31

сп. EVA, Ваня Шекерова

Това признание ме накара да се опитам да вляза зад кадър в живота на тази ледена принцеса, която събуди духовете на зрителите, приспивани с политическо каканижене или безсмислени скандали в студиото. Събуди ги с интелигентна и спокойна журналистика, с хапливи, но аргументирани въпроси и с журналистическо достойнство, каквото рядко виждаме на екрана.

Оказа се трудна работа да я „пробия” точно в личния й свят, но по време на фотосесията за EVA колежката Найденова беше по-доверчива и откровена. Позволявам си да дръпна леко завесата и да вляза зад кадър, надявайки се да не ми се разсърди.

Диана, не говориш за мъже и досега не е ясно сама ли си, или имаш някого...
Напротив, казвала съм, че бащата на детето ми почина. Но това е моята лична трагедия и не искам да занимавам никого с нея. По 1000 души умират в катастрофи всяка година. Аз с нищо не съм по-специална от техните близки. Да, не съм излязла от това, болката се носи цял живот. Просто продължаваш да живееш, като едно парче от теб си е отишло.

първо влизане зад кадър

Докато мерим дрехи за фотосесията, Диана, която носи само риза и панталон в студиото, споделя, че най-красивите и женствени рокли, в които за съжаление не може вече да се сложи, са й подарени от загиналия й любим. С когото е искала да гради живота и бъдещето си, да имат и други деца освен дъщеричката Боряна. Впрочем малката още не е наясно, че татко й го няма. Диана не е искала да я нарани с жестоката вест, толкова крехка и чувствителна, плачеща за смачкан охлюв на пътя дори. Затова на въпросите й досега отговаряла, че тати е в чужбина... Просто не знае как ще й каже истината, но е сигурна, че вече е време.

Това ли беше мъжът на живота ти?

Не знам. Животът продължава. Но аз не съм от жените, които сменят с лекота партньорите си, и не мога да се влюбя просто ей така. Ако кажа „да” сега и след две години срещна човека, който ме кара да се смея, да мисля, да давам любов всеки ден? Казах ти вече, че съм консервативна и вземам решения, премисляйки. Имам нужда да се подредя вътрешно, трябва ми време.

И поради това имаш нужда да бъдеш сама, така ли?

Виж сега, ще ти разкажа един епизод от „Сам вкъщи 2”. Детето Кевин срещна бездомница, която сподели, че след като един мъж е разбил сърцето й, тя е избрала да го затвори завинаги. А Кевин й разказа, че когато хипер много е искал да има ролкови кънки и ги е получил, също ги затворил в гардероба. Дълго след това един ден решил да ги кара и установил, че меракът му си е отишъл. Та и аз не смятам да си затварям кънките в гардероба, но и не съм готова да се кача на първите, които ми се предложат. Сърцето е готово и трябва да обича. Но има право на избор. Вече има листа на чакащи поради телевизионните ми изяви...

А ти продължаваш да живееш само с дъщеря си и майка си.
Обичаме се и се разбираме прекрасно. Женско царство, забавно, но не е достатъчно и го знам.

второ влизане зад кадър

Една седмица след като се появила по телевизията, Диана чула по телефона баща си. След като не го е виждала през всичките си 35 години - напуснал ги двете с майка й, когато Диана била на годинка. И нито веднъж по-натам не пожелал да види детето си. Сега обаче се обадил да изрази разкаяние и съжаление, да поиска от Диана прошка, готов да изкупи вината си. Поговорили си на „вие“ и край. Няма да има сълзлива развръзка на този филм, разбирам от нея - с прошки, прегръдки и пр.

Ти каква майка си?

Добра, аз съм добър човек по природа. Само в студиото съм свирепо животно. В състояние съм да задавам един и същи въпрос, докато събеседникът ми се изнерви. Иначе страшно обичам дъщеря си Боряна, която целува екрана на телевизора, докато ме гледа. Харесвам да сме заедно, да излизаме, да се забавляваме, да си говорим. Имаме си любими сладкарници. Знаеш ли, че Боряна ме научи да ям сладко - проядох, докато бях бременна с нея. Преди това дори не съм се сещала за торти и сладкиши. Бях качила 30 килограма, които свалих само за една година и слава богу, тялото ми си е същото, без нито една стрия.

Би ли приела да си телевизионна водеща, ако не изглеждаше толкова добре? Не ти правя комплимент, камерата те обича. Обаче, ако беше да речем дебела или с крив нос, щеше ли да се съгласиш да водиш и по телевизията?

О, сега ще излезе, че щом съм в телевизия, значи се харесвам! Не е точно така. Критична съм към себе си и не се харесвам кой знае колко. Ето например ръцете ми са по-едри, отколкото би ми се искало. Освен това от стреса съм качила едни пет-шест килограма. Ям като змей – от ранното ставане през лятото след края на предаването се чувствах като актьор след спектакъл и освирепяла от глад. С единственото желание да изям на екс три принцеси с кайма. И на обяд отново бях гладна, ама три пъти повече, отколкото ако не съм закусила. А вечер, когато по принцип не ям месо, а само салати или плодове, чувствах неистова нужда да погълна някоя пържола. Аз, която никога не съм се хранила, за да не ми стане лошо, която винаги съм обичала яденето, направо не е за вярване какво си причиних.

Сама ме водиш към въпроса как поддържаш формата си, тя е важна, нали?

В момента никак. Иначе като малка съм била балерина. Обичам да тичам, но тъй като сега не ми остава време за това, сигурно трябва да тръгна на фитнес, макар да не ми е най-любим. Все пак бих го предпочела, защото докато тичам на пътечката, мога да гледам някакви новини например.

Добре де, чудя се как успяваш да си толкова сдържана в студиото, как дори когато те нападат и обиждат лично, се владееш и дори се усмихваш... Правя неволно сравнение с един твой колега, който крещи и ругае понякога.

Като един истински Стрелец не съм толкова балансирана в емоциите си. Но от опит знам, че те са лош съветник в работата. Радиото ме е дисциплинирало да не ги показвам. Спомням си как правих един репортаж за „Дарик“ от онкологична клиника и интервюирах жена, на която току-що бяха казали, че ще й ампутират гърдата. През цялото време плаках заедно с нея, но по никакъв начин не трябваше слушателите да го усетят. Да вадиш емоция на репортаж е недопустимо, още по-недопустимо е в студио.

Дължи ли се твоето спокойствие на солидна предварителна подготовка за разговора с конкретния човек?

Не, никога не се готвя. Нямам предварително написани въпроси. Единственото, което съм длъжна да направя, е да прочета сутрин всички вестници, да прехвърля всички сутрешни блокове, да изслушам новините. Направо маниакално се прибирам вкъщи, за да започна с новините в 7. Иначе бих се чувствала, докато водя разговора в студиото, като адвокат, който не знае какви са промените в закона.

трето влизане зад кадър

В един от случаите, когато известен политик поискал да се срещнат с колежката Найденова преди участието му в студиото на „Челюсти”, придружил поканата си с неприличен жест. Посегнал й, с две думи. При което Диана с леден тон му обяснила, че ако още веднъж го направи, тя ще го удари, дори и това да е последното, дето ще направи в живота си.

В едно свое предаване говори за вярата и разбрах, че редовно ходиш в църква. Някъде четох, че си „фанатизирана вярваща”.

Е, чак пък фанатизирана! Да, три пъти в седмицата ходя в енорийската ми църква в квартал „Хаджи Димитър“, където живея, паля свещи и се моля пред една прекрасна икона на св. София. Вярата е част от възпитанието ми.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Да си стоя вкъщи и да си подреждам. Страст ми е интериорният дизайн. Студиото на „Челюсти” в Нова телевизия си го измислихме и декорирахме само с редакторката ми Мария Йотова. Така навремето направих и офиса на „Дарик” в Хасково - когато Радосвет Радев дойде да го открие, се удари по главата от изненада.

Каква би била, ако не беше журналистка?

Като дете мечтаех да съм актриса и донякъде ми върза - и сега играя, професията ми е такава, особено когато се появи и камерата в нея. Иначе по силата на някаква случайна амбиция записах икономика и право в Свищов. Докарах го до дипломиране и зарязах всичко, защото се появи „Дарик”. Сега въобще не съжалявам, явно това не е била моята специалност и съм се насилвала да я уча.

Ти си родена в Москва и си завършила руска гимназия. Какви други езици освен руски владееш?

Оправям се с английски, но нямах време да науча и този език. Иначе изпитвам страхотна емоция към Италия и учих известно време италиански - докарах го дотам, че да разбирам почти всичко, но да не се осмелявам да говоря. В колата си слушам само италианска музика, обожавам я. И най ми се пътува в Южна Италия.

Последвайте ни