„Кои са тези смелчаци, тези непоправими идеалисти, тия донкихотовци на българщината, които със своите танци и песни са се наели да разбудят заспалото народно чувство у столичани?...Идеята на г. Борис Цонев е над всяка похвала. Заложил две учителски заплати, за да стъкми групата с костюми, задлъжнял с полица, за да тръгне групата на път, младият ентусиаст все пак се наложи на общественото мнение" пише в. Камбана", 20 авг. 1928 г. ( ...из книгата „ Бащата на българското хоро" от Л. Цонева - Куситасева и Ив. Цонев, С. 2000 г.)
Името на първият български хореограф Борис Цонев, създател на първата българска танцова трупа „Българска китка" през 1928 г., събрал, записал около 2650 народни хора, леси и ръченици и съставил първите хореографски учебници със собствена система, от които се учат редица изтъкнати по-късно хореографи - Маргарита Дикова, Данчо Николов, Любен Зарков, Методи Кутев, Георги Андреев, Божидар Янев, Здравко Пашов, Никола Узунов, остава неизвестно за днешните поколения.
Забравени са блестящите победи на първите български танцьори по международните сцени, донесли многобройни награди и заслужили възхищението от българските народни хора и костюми по европейските столици. Будапеща (1928), Анкара и Цариград (1931), Виена (1934), Брюксел, Лондон, и Кьолн (1935), златния медал от съпъстващата културна програма на Олимпиадата в Берлин (1936), Белград (1937) и др. Наградите от конкурсите за народни танци в Будапеща (1928), Виена (1934), Лондон (1935).
За това голяма е и изненадата от факта, че тази първа българска танцова трупа започва именно от нашия край - от Оряхово, където Борис Цонев е назначен като учител по гимнастика в гимназията през 1924 г. Там той среща и своята съпруга Мара Йосифова Белопитова, родом от Оряхово, заедно с която осъществяват една напълно нова и много трудна както се оказва тогава идея. Популяризирането на българското фолклорно наследство на сцена като танцово изкуство.
Със заем от Популярната банка през 1928 г, за който залага две учителски заплати, той закупува 4 мъжки и 4 женски носии за първите осем напети момци и ергени. А за музикалният съпровод поканват прочут тогава гайдар - Генчо Крушовенски от с. Букьовци. Така започват първите сценични изяви на пионера на българската хореография и на фолклорните състави в България и първите танцьори в днешния смисъл на думата.
И между тези първи 8 танцьори, заедно със самия Борис цонев и съпругата му, има четирима от Врачанско - това са Стойко Желязков от с. Крушовица, Върбан Кръстев Рачов от с. Еница, Стоян Гръблев от с. Букьовци и Верка от Оряхово.
Старата снимка, запазена в Държавен архив - Враца е запечатила тези млади ентусиасти, посветили живота си на една както се оказва неочаквано апостолски трудна мисия - съживяване на любовта към народните танци и песни в България. И макар, че пътя за това тогава се оказва труден, те не спират, не се отказват. В спомените си Мара Цонева разкрива, че този път дори е бил не просто труден, а трънлив и горчив, обричащ ги на мизерия, недоимък и лишения. След първите трудно постигнати успехи, след първоначално безразличното, дори на места враждебно настроено общество по сцените на Лом, Фердинанд, София, Варна, Шумен, Плевен през цялата им първа година като танцов състав, въпреки първите ласкави отзиви и похвали в изненаданите от новостта на идеята вестници, Борис Цонев е уволнен от гимназията.
Незнайни чиновници в Министерството на Просвещението решават, че тези танцови изяви излагат престижа на българския учител.
С тесногръдието, дребнавостта, завистта и неразбирането, Борис Цонев ще се сблъсква през целия си живот. Заради упоритостта му да продължава да излиза на сцените с танцовия си състав, той е уволняван като учител 10 пъти за 17 години.
И въпреки това не се предава, не се отказва, за да пожънат с „Българска китка" най-големите триумфи, да предизвикат фурор по европейските сцени, конкурси и фестивали. През 1929 г. той вече ръководи ансамбъл от 120 души. С тях той освен концертните обиколки в страната и чужбина участва и при заснемането на филми („Най-вярната стража" 1928 и „Песента на Балкана" 1932- 1933), и поставя написания по собствено либрето битов балет в 4 картини по музика от Христо Манолов „Под нашето небе".
Но онези - най-първите, които му се доверяват и споделят неговия ентусиазъм, цели и оптимизъм и осъществяват първите му хореографски идеи на сцена, са началото на българското танцово фолклорно изкуство.
Весела Пелова - държавен архив Враца
