Първоаприлско изтупване на архивите - "Вратца вчера".
От стр. "Глашатай" четем:
"Предупреден е Никола Танов - Медията, съдържател на питие продавница "Зелен здравец" на ул. "Възнесенска" 82, да не свири с грамофон след 23 часа и клиентите му да не пеят и викат. 1937 г.
"УС на ТКЗС реши да се разтури циганската бригада до 15 XІ н.г. поради това, че същата не ще да работи". 1957 г.
Обява за театрална постановка:
"Сценки из селския животъ. 1. Баба Таса Врачката и 2. Пендо Нехранимайката отъ Атанасъ Палчевъ, учителъ. Първата съ 5, а втората съ 3 действующи лица, особено удобни за селската сцена. Двете заедно - цена 6 лева. Доставя съ отъ книжарницата."
"Митингъ. "Добре, че Ботйов умре, да го не уморим ние!
Ботйов бе гвоздей, на който всекой искаше да закачи своята торбичка. И не само че го "превзимахме" съ слово, но и съ юмруци...съ кръв. Помня, че при един щурм, след като падна в плен ту в ръцете на "левите", ту на "десните", бе превзет окончателно от Борю зевзека:
- Наш е Ботев - на зевзеците! Това не смути никого, освен...врачанските файтонджии, които проявиха царствено търпение, макар че генералното право над Ботйова имат те.
- Всички сега се карате, биете за него, а утре ще се разотидете, ние ще останем да се прозяваме около него и цел ден и цела нощ да го пазиме." Враца, Трайчо Мълчанков, 1936 г.
"Панаирски зигзаци"
Панаир, това е шум, това е поза, това е декора...да продадеш и даже да се продадеш. Та даже и нервите ми да от въжета, пак не могат да издържат тоя ужас - хиляди свирки, викове - поток от шум и рев. Но защо да се оплаквам от панаир и хора на панаир? Самият живот не е ли панаир? Панаира ме вика на вън. Едно време тате казваше на мама:
- Жено, облечи се, че ще излезем.
Сега друго се казва:
- - Жено, съблечи се, че ще излезем! Това налага панаира в живота."
Враца, 1939 г., Володя
