Контролът върху доходите на гражданите и съответно върху дължимите за тях данъци е бил винаги обект на особено внимание от страна на властите. Казано направо властите са се главоболели как по-пълно и точно да се информират за печалбите на народонаселението, за да могат съответно по-пълно и точно да приберат съответните данъци в хазната.
Днес на електората му се оказва невиждано доверие, със системата за доброволно и самостоятелно деклариране на печалбите.
Преди сто години обаче за тази цел е функционирала специална система - тя може да се нарече "щатен общински осведомител" - което, преведено по-просто си е чист платен клюкар. Тази длъжност е изпълнявана от бирника - по съвместителство така да се каже. Освен основното си задължение да определя данъка десятък от произведените продукти на гражданите и да води основните десятъчни книги , към него е имало и това деликатно задължение - да познава всички граждани, както и имотите им . Само на тази сигурна и проверена основа , той е можел с чиста съвест да изчисли на всеки данъкоплатец доходите и следующите се за тях данъци.
А това ако си не е чисто разузнаване в интерес на службата - здраве му кажи.Тогавашните врачански бирници са били готови кадри направо за държавна сигурност. Защото кой, ако не природно надареният разузнавач - любител би могъл да отговори на това условие - Да събере лично сведения за целокупното население.
В началото на века с броя на тогавашното население на Враца тази длъжност е била трудна, но в рамките на човешките възможности и зависела от определени природни качества като човешкото любопитство и обема на паметта. С течение на десетилетията обаче за нейното изпълнение по принципа "око да види, ръка да пипне" станали необходими ясновидски способности. Затова и се преминало на други принципи.
В събирането на сведения за облагаемите доходи обаче наблюдателността и информираността на отделни граждани за печалбите на този и онзи продължават да оказват ценно съдействие на данъчните служби. Но разбира се вече липсата на професионализъм при прилагането на този стар изпитан метод води до различни изкривявания и несъответствия с реалността./ Това на простонароден език се нарича лъжи и клевети./
Вопиющата липса на информатори - професионалисти проличава най-ярко през 1949 г. Тогава Врачанският градски съвет трябвало да обложи "доброволно " гражданите с данък за построяването на прословутата злополучна ж.п.линия съответно с техните доходи и възможности. Специалният строителен комитет , създаден за ж.п. строежа още през 1948г.се нуждаел спешно от големи суми.
Една сутрин градът осъмнал облепен със списъците за определените на всеки данъци по "доброволното облагане ". Обаче хората вместо да се юрнат да внасят сумите , се втурнали да се жалват и оплакват. Защото се оказали странни несъответствия между доходите и определените суми. Комисията по облагането проявила учудваща некомпетентност относно финансовите възможности на десетки граждани. Те изпаднали в ужас -направо казано - като видели какви доходи са записани срещу имената им.
В запазените жалби четем учудването на гражданите , че хора с имоти , къщи , магазини и високи доходи са обложени извънредно малко.А други , с нищожни пенсии и мизерни доходи - извънредно високо. Между тези вторите е например търговецът Панайот Дяков. На мястото на имота му днес е Пощата. От жалбата му става ясно, че "търговец, който все още търгува честно, едва успява да посрещне разходите си за него самия." Какво съвпадение, ще си кажат някои днес.
Друг потърпевш врачанин е не кой да е, а историкът , професор, член на Академията на Науките, автор на историята на Враца и други книги - Димитър Йоцов. Той живеел от пенсията си, заложена в общинската банка за ипотека. От неговата жалба против непосилното облагане също става ясно , че с честен труд и научна дейност не само не се е забогатявало, ами се е живеело на ръба на оцеляването. Колко съвпадения.
В този случай, властта се изложила като учудващо неосведомена за доходите на населението. Нищо чудно потърпевшите данъкоплатци да са съжалявали за старата система на събиране сведения за печалбите от бирник - разузнавач. Друго си е професионализма. Ама де ги онез способни, добросъвестни, безпристрастни "информатори", де ги ?
Весела Пелова - Държавен архив - Враца
