На 12 март в Мездра гостува Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели. Той представи своята най-нова книга - сборникът „17 есета против този свят" (С., 2012 г.). Сред ценителите на словото, които уважиха премиерата, бе доайенът на литературната критика у нас акад. Благовеста Касабова.
„17 есета против този свят" започва с философския скепсис: „Този свят не ми харесва, защото...", а завършва с Надеждата, че „...човекът не може да не се върне. Забелязал съм, че Хората винаги отиват, за да се върнат. Пак сами. Не съвсем. С пътя. Той никога не си отива." („Пътят"). Между тези две полярни съждения авторът ни поднася една тревожна изповед, гарнирана с метафори, за миазмите на съвременното българско общество. Една човешка, твърде човешка изповед, в която ни провокира да потърсим сами възможните решения на най-наболелите проблеми на заобикалящата ни действителност.
Или пък: „Не се уморявай, приятелю, моля те, не се уморявай. Обичай когато не обичат, зидай, когато разрушават, мечтай, когато цинизмът дави. Знам, няма прошка за това, но ти не се уморявай. Този живот е единствен и го живей като единствен. Малките примери правят големия. И какво от това, че бройлерите от конвейера, оскубани, ще те гледат равнодушно или с житейското презрение, че животът може да се живее и по-удобно. Ти само не се уморявай. Моля те.
Обичай, когато флиртуват, строй, когато лепят картонени къщички, вдигай очи към очите на бъдещето - ще се срещнат погледите ви. И, Боже мой, Човеко мой, ще бъде хубаво." („Нищета"). За да стигнем до светия завет: „Човекът е като птиците. Те усещат идването на силен вятър и тогава винаги летят към брега. Така и човекът търси твърдост под краката си при среща със силен вятър. Една от най-големите му победи е да го посрещне и да го издържи. „Обветрено лице" е похвала, нали?
Над България няма ли да задуха по-свестен вятър? Тя и ние - нейните хора, заслужаваме това! България е святостта, заради която си заслужава да се живее. Вижте само какви думи започват с „Б" - Бог, Балканът, Ботев, Борба, Билка, Булка, Бебе, Брат, Бързей, Благодаря, Бъдеще.
Аз вярвам, че добрият вятър идва към нашето Отечество. Бог и ние да пазим България!" („Вятърът"). „Надявам се, че тази книга ще събуди повече национална гордост, повече самочувствие на българите, повече решение за промяна", споделя Николай Петев.
Защото, както апелира самият той в своите „Встъпителни думи или защо - „Против"?": „Този свят трябва да се промени".
