Драматично кукленият театър във Враца днес отбелязва Международния ден на театъра. По този повод културната институция получи поздравителни адреси от министъра на културата Вежди Рашидов, проф. Елена Баева, председател на фондация „Любен Гройс" и ректора на театрален колеж „Любен Гройс" проф.д-р Спаска Зафирова, кметът на община Враца инж. Николай Иванов, председателят на общинския съвет във Враца инж. Борислав Стоев и др. Ето част от поздравителния адрес на министъра на културата:
„...Вие, българските артисти от всички превъплъщения на това сценично изкуство, се вграждате в процеса му непрекъснато, защото театърът има един официален празник, но не познава почивен ден. Всеки ден, всеки миг е белязан от присъствието му.
Благодарим Ви за всичко, което правите за развитието на българската духовност и култура. Каквото и да си говорим, през всичките си трудности и изпитания, театърът е едно от най-динамичните и привлекателни изкуства. Българският театър е жив театър, във всеки смисъл на думата, той не просто оцелява, той се развива пълноводно и модерно, изграждайки високи морални и художествени ценности."
Международният ден на театъра се отбелязва на 27 март от 1961 г. насам по инициатива на международния театрален институт (ITI). Чества се всяка година с разнообразни представления на местно и международно ниво. Всяка година на различни сцени на 27 март се чете един и същи текст - тази година честта се падна на текст, писан от полския режисьор Кшищоф Валриковски (преводът е на д-р Асен Терзиев):
„Истинските майстори на театъра се откриват най-лесно далеч от сцената.
И те обикновено гледат на него не като на машина за повтаряне на конвенции и клишета. Те търсят клокочещия извор, живите течения, които свързват зрителните зали с тълпите хора, склонни да копират различни светове. Ние копираме, вместо да създаваме светове, които са отворени и разчитат на диалог с публиката; които се вълнуват от чувствата, надигащи се под повърхността. Всъщност нищо друго не разкрива така добре скритите страсти, както театърът.
Много често се обръщам към литературата за насока. Дни наред се улавям да мисля за писателите, които преди близо сто години са описали пророчески, но и сдържано, упадъка на европейските богове, онзи здрач, който всмука нашата цивилизация в мрак, който все още предстои да бъде осветен. Мисля за Франц Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст. Днес бих добавил и името на Джон Максуел Кутси към тази група пророци.
Тяхното общо усещане за неизбежен край на света (не на самата планета, а на модела на човешките отношения), на социалния ред и за прелом, е остро осезаемо тук и сега.
За нас, които живеем след края на света. Които живеем сред престъпления и конфликти, избухващи всеки ден на нови места със скорост твърде висока, дори за всесилните медии. Такива пламъци бързо омръзват и изчезват завинаги от страниците на вестниците. А ние се чувстваме безпомощни, ужасени, зашити.
Вече не можем да строим кули, а стените, които упорито издигахме, вместо да ни предпазват, обратно - самите те изискват грижи и опазване, които изпиват огромна част от жизнената ни енергия. Вече нямаме сили да се опитваме да надникнем какво има отвъд дверите, отвъд стената. Точно затова театърът трябва да го има и точно тук той трябва да черпи своята сила. Да наднича там, където гледането е забранено.
„Митът се опитва да обясни онова, което не може да бъде обяснено. Тъй като за своя основа той има истината, накрая винаги се отваря към необяснимото," - така Кафка обяснява трансформацията на мита за Прометей. Чувствам силно, че същите думи могат да обяснят и театъра. И точно такъв театър, който има за своя основа истината и накрая се отваря към необяснимото, пожелавам на всички, които работят за него и от сцената, и сред публиката. Пожелавам им го с цялото си сърце!"
Кшищоф Варликовски е роден на 26 май 1962 г. в Шчечин. Един от "театралните вулкани" на Полша днес, е ученик на Кристиян Лупа ("Всеки трябва да срещне човек като него колкото може по-рано в своя живот", казва за учителя си). Работил е като асистент на Питър Брук, участвал е в уъркшоп на Джорджо Стрелер и Ингмар Бергман. В Полша се учи на театър от Анджей Вайда. Във Франция следва философия, френски и литература в Сорбоната.
Театърът на Варликовски наистина е като чума, защото "заставя хората да се видят, такива каквито са всъщност, сваля маските и разкрива низостта, лицемерието и разпуснатостта на света" (по Арто). "Пламъкът на душата ми изгаря моето земно тяло", казва Варликовски. Думите му са в сила за всички негови както театрални, така и оперни постановки. Поставя Шекспир ("Хамлет", с Ячек Поничаек в главната роля, Авиньон 2001; "Бурята", "Сън в лятна нощ", "Дванайсета нощ", "Венецианският търговец", "Укротяване на опърничавата", "Зимна приказка"), Достоевски ("Бели нощи"), Бернар-Мари Колтес ("Роберто Зуко", "Западният док"), Тони Кушнър ("Ангели в Америка"), Софокъл, Еврипид, Вагнерови опери или опери на Чайковски ("Евгений Онегин") и др.
Носител е на много награди, сред които голямото европейско отличие "Нови театрални реалности" за емблематичната му театрална постановка "Пречистени" (2008).
