Зимата взе нещо да ни поомръзва. Вали, вали...Облекли сме си всичките дебели дрехи, нахлупили сме шапките, скрили сме зад шаловете, гледаме в краката си, за да не стъпим на хлъзгавото и не можем да се видим - дали изобщо някой остана да се усмихва... В бързината с която прекосяваме улиците дори не успяваме да се порадваме на прекрасния бор в градинката, загърнат като някой достолепен дядо с бял ямурлук, излъчващ спокойствие и сигурност...
Говорим си само за непочистени пътища, буксуващи автомобили, падащи температури, спрени ТИР-ове, снежни виелици, скъсани язовирни стени.. И забравихме колко красива може да бъде зимата! Не само зад прозореца, не само пред камината, не само с книга в ръка, завит под одеалото и чаша димящо кафе до теб...
Написах това, защото се сетих за максимата - ако животът ти поднесе лимони - направи си лимонада!
Каква лимонада можем да си забъркаме днес? Ако се придържаме към правилата за добрата кухня - готвачът трябва да разполага освен с продукти, да има желание и въображение, защото хубавото ястие си е една творба.
С какво разполагаме ние - единствено с много, много сняг. Какво става от снега - снежен човек. Респективно - от много сняг стават много снежни човеци. Дори не само човеци!
Защо не вземем да си направим празник на снежните фигури - на площада например. Кметът да разпореди един неучебен ден за училищата, всяко да излъчи отбор и да сътвори най-хубавата фигура, която може да роди детското въображение...Разбира се могат да се включат и възрастните. Представете си да се разхождаме покрай замъци, снежни къщи, иглута, всякакви животни или объркващи лабиринти...Прекрасно! Поне за мен.
Така с един куршум, както се казва - не два, а много зайци ще свалим. Първо БКС ще събере снега от улиците, защото ще трябва да го достави на площада за фигурите, второ - ще направим децата доволни, защото ще покажат какво могат, /а и ще си починат между сроковете/, трето - и ние ще сме доволни, защото градът ни ще стане по-красив, четвърто - ще се прочуем, защото такова нещо не се случва всеки ден навсякъде, пето - ще си припомним колко красива може да бъде зимата.
Тук сякаш чувам критиците, които казват, че не "може така без причина да се обявява ваканция, дори еднодневна", или "кой ще плаща за извозването на допълнителния сняг към площада", или "какво ще стане с този сняг, когато започне да се топи"...Доводи "против" винаги ще се намерят, важното е да се намерят доводи "за".
Всъщност не е задължително всичко това да стане на площада, просто там би било по-атрактивно. Но може всеки един директор да обяви намаление на часовете и след тях който иска - да направи двора на училището по-красив...
Ех, мечти...Всъщност защо само мечти!?!
Да си направим лимонада!
