Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% - други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави).
В миналото заболяването е било проблем предимно за населението на бедните страни. Днес туберкулозата е разпространена в почти всички развити държави в света.
През последните години в България се регистрира увеличаване на случаите. След 1990 г. броят на заболелите от туберкулоза у нас нарасна двойно. От 1998 г. се наблюдава задържане и дори леко спадане на тази тенденция, но резултатите не са задоволителни.
За Област Враца се наблюдава леко намаление на болните с активна туберкулоза за 2011 година (236 случая), спрямо 2010 (съответно 246 случая), като за сметка на това е нараснал броя на случаите при деца до 17 годишна възраст (40 за 2010 към 53 за 2011 година), съобщи д-р Анета Ставрова, директор на РЗИ Враца.
В национален мащаб Област Враца е на първо място по новорегистрирани заболявания от активна туберкулоза за 2010 година.
Основна причина за това е икономическата ситуация, увеличаването на контингента на най-бедното население, към който спада и голяма част от ромското общество.
Друга много важна причина е увеличаването на броя на пациентите с отслабени защитни сили - страдащи от други болести, зависими от алкохол, тютюнопушене и наркотици или хора в хроничен стрес.
Лечението на туберкулозата е продължително до настъпване на трайно подобрение. То се провежда в специализирани лечебни заведения, след което болните подлежат на задължително диспансерно-амбулаторно лечение и на системен контрол за бацилоносителство.
Профилактиката на заболяването включва:
Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране - на 7, 11 и 17-годишна възраст. Въведена още през 1928 г., тази ваксина остава най-сигурният начин за предпазване от болестта. България има една от най-добрите БЦЖ ваксини. Именно тя допринася за спада на заболеваемостта;
Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества;
Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.