Защо няма индикации за живот след 1257 г. на крепостта „Ряховец“? (СНИМКИ)

разкопки на "Ряховец"
разкопки на "Ряховец"
Тази година отново бяха отпуснати средства за разкопки в крепостта „Ряховец” край Горна Оряховица. По време на този археологически сезон стана ясно, че има вероятност част от крепостта да е била обитавана от татаро-монголи. Сред откритията има нож, който се свързва именно с тези номадски племена, като това е вторият подобен предмет, намиран на „Ряховец”. Как преминаха разкопките, какво друго бе открито и достатъчно ли беше финансирането?

На тези и още въпроси ни отговори археологът и ръководител на разкопките Илиян Петракиев.

разкопки на "Ряховец"

Г-н Петракиев, археологическият сезон на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица започна в началото на месец юни. Как премина той и какво успяхте да свършите? В началото беше обявено, че разкопките ще продължат 30 дни, но срокът беше удължен заради лошите метеорологични условия.

Точно така, разкопките се разточиха във времето поради изненадващото лято. За нас всъщност е приятно, тъй като в по-прохладно лято е по-добре да се копае. Усилията ни бяха насочени към изясняване на стратиграфията на крепостта, особено в участъка, на който копаем вече втора година, а именно Западната порта. Смятам, че сме си изяснили стратиграфията и ще зазимим обекта на този втори пласт. Живот и здраве, догодина ще продължим разкопките ако има финансиране.

Трябва да отбележа, че първата част от проучването беше финансирана от Община Горна Оряховица, а втората част бе проведена със субсидия от Министерство на културата, която тази година е малко по-голяма и ни позволи тази година, освен да имаме по-продължителен сезон, да вземем и няколко проби на структури, които са проучени през предходните години, но са останали неизяснени от гледна точка на хронологията. Преди това нямахме финансиране за археомагнитно изследване, но тази година и това бяхме заложили в плана. В края на месеца ще дойде специален екип от София, който ще вземе проби, чрез които ние ще датираме една може би от най-ранните структури, които са запазени на хълма. Става въпрос за пещ, която вероятно се датира в ранножелязната епоха, но точно това изследване ще даде категоричен отговор на този въпрос.

разкопки на "Ряховец"


Исторически музей-Горна Оряховица събира доброволци за почистване на находките от Ряховец

Успяхте ли в този археологически сезон да изследвате всичко, което си бяхте заложили като цел в началото?

Разбира се, че няма как да си отговорим на всички въпроси. Това е невъзможно, тъй като колкото по-надълбоко се влиза в археологическите пластове и в неизвестното, толкова повече въпроси възникват. Реално погледнато, това, което си бяхме заложили в началото като цел на нашите проучвания, с всеки изминал ден се допълва с въпроси, а решенията за тях не идват веднага. Желанието ни беше да отворим и сектор в Югоизточното подградие на крепостта, което да ни даде информация за едновременното съществуване на живота както в подножието, така и горе в укрепената част. За съжаление естеството на терена, в който копаем в момента, както и множеството структури, които открихме в най-горния и късен пласт от живота на крепостта „Ряховец“, наложи да отворим по-голям фронт на работа, което беше за сметка на Югоизточното подградие.

Надявам се, че догодина ще успеем и там да направим поне един или два сондажа, за да успеем да си изясним ситуацията. Интересното е да разберем как се е развивал градът в Средновековието. Освен животът, който е текъл горе в укрепената част, несъмнено в подножието на крепостта е имало също жилищни квартали, в които е кипял не по-малко интензивен живот. Искаме да разберем хронологически дали това се е случвало по едно и също време. Отбелязваме едно прекъсване на живота горе на крепостта в средата на XIII в. и искаме да разберем дали го има и в подградието, или там живота продължава и през XIV в. и по-нататък. 

Всички тези въпроси вероятно ще намерят своите отговори в следващите проучвания, ако имаме възможност да осъществим плановете си. Това, което знаем категорично за три година на разкопки, е че поне в ситуацията при Западната порта, където се бяхме съсредоточили тази година, животът продължава от началото на XIII в. до 1257 г., в която ние регистрираме общо три строителни периода. След 1257 г. нямаме данни и индикации за продължаване живота на това място. Все още не можем да твърдим какво се е случило там, дали някое катастрофално земетресение е сложило край на укреплението и на живота на това място, но нещо е принудило обитателите на крепостта да го напуснат.

разкопки на "Ряховец"

В началото на разговора ни, Вие споменахте, че финансирането е от Община Горна Оряховица и Министерство на културата. Ако не се лъжа и през миналата година беше така. Можем ли да кажем какъв беше размерът на финансирането тази година?

Финансирането от Община Горна Оряховица беше 15 000 лева, а от Министерство на културата - 13 390 лева.

разкопки на "Ряховец"

Средствата ли бяха малко или времето не Ви достигна да реализирате плановете, които си бяхте поставили?

Проблемът не е във финансирането, не е и във времето. Този най-късен период на обитаване на крепостта, когато се е случило това хипотетично земетресение или катаклизъм през 1257 г. е принудил обитателите да напуснат крепостта и материалът, който откриваме в този пласт е голям като количество и като интерпретация, която трябва да осъществим. Това са останали части от зидове, от настилка. Всяка от тези ситуации трябва да бъде документирана чрез фотография и чрез графична документация. Тази година правим и аеро фотозаснемане на всички структури и фотограметрия, така че предпочетохме да проучим пълноценно най-горния пласт, тъй като за да слезем по-надолу трябва да го унищожим.

разкопки на "Ряховец"


Горнооряховският музей представя новата си книга
 

Нека да припомним за нашите читатели, че през 2016 г. бе организирана първата в България Лятна археологическа школа, в която се включиха около 30 ученици от VI до XII клас. Тази година колко ученици бяха „археолози“ за малко и как протече инициативата?

Над 30 бяха учениците от двете училища в Горна Оряховица. През миналата година школата беше само в рамките на един ден, а сега децата идваха по цяла седмица. Първият ден имаше обучение за това какво е археологията, какви помощни средства и инструменти използват археологията, обучавахме ги на картография, как да използват геодезични инструменти и т.н. От вторият ден нататък те трябваше сами да си начертаят археологически квадрат със страни 5x5 м, сами да започнат проучване, да си водят дневник, да описват всяка една от находките, които откриват, а после да я нарисуват. Те заснемаха с фотоапарат и графично на милиметрова хартия всяка една ситуация и структура, която откриват. Т.е. ние им дадохме абсолютна автономия да извършат археологически разкопки, разбира се под наше наблюдение.

Всички се вълнуваха много, защото се потопиха в една неизвестна за тях наука. Накрая попълниха анкети на базата, на които смятам, че са останали въодушевени. Като признак за това е, че голяма част от децата, които участваха тази година, са участвали и предходната година. Благодарение на спонсорите ни, тази година успяхме да направим школата в рамките на четири плътни седмици. Това е хубаво, защото обектът се оживява, има млади хора, деца и атмосферата се променя. Ако желанието в местната администрация и училищата да работим по този начин продължи, се надявам догодина школата да е в още по-голям мащаб.