Великотърновският апелативен съд измени присъдата на първоинстанционния съд по делото за пътното произшествие край Лесидрен през август 2015 година. Въззивният съд намали наложеното му наказание от 8 години лишаване от свобода на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Със своя присъда от 01.07.2016 година Окръжен съд – Ловеч е признал подсъдимия Филип Михайлов за виновен в това, че на 11.08.2015 година, около 18.50 часа, движейки се в посока от село Лесидрен към град Троян, в землището на селото, при управление на МПС – лек автомобил „Ауди 80”, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел със скорост 122,44 км/ч. Така по непредпазливост причинил смъртта на 16-годишната Велислава Цанкова от Троян и 16-годишния Марино Цветанов от село Лесидрен. Той причинил и средни телесни повреди на 15-годишната Петя Божкова от град София.
Окръжен съд Ловеч е осъдил Филип Михайлов на 8 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда първоинстанционният съд лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 10 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители, чрез техните процесуални представители и в Апелативен съд – Велико Търново е било образувано въззивно наказателно дело от общ характер, което е разгледано в открито съдебно заседание и обявено за решаване на 26.06.2017 г.
Със своето решение, въззивният съд изцяло приема изводите на Окръжен съд -Ловеч по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Същевременно, съставът намира, че определените и наложени наказания на подсъдимия са явно несправедливи, тъй като очевидно не съответстват на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК като са несъразмерно тежки.
Предвид ниската обществената опасност на подсъдимия Филип Михайлов, високата обществената опасност на извършеното деяние, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и като намира, че в случая е налице баланс между тях, въззивният съд счита, че наказанието следва да е 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Съставът намира, че наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от 10 на 9 години, като остане ориентира близо до възможния максимум, тъй като за постигане целите на наказанието и най-вече на специалната превенция е необходимо срока на това наказание да бъде в по-голям размер.
Режимът на изтърпяване на наказанието също е неправилно определен, тъй като в случая не са налице хипотезите по чл. 57 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим, защото става дума за непредпазливо, а не умишлено деяние и деецът не е правил опити да се укрива в хода на досъдебното производство. Поради това Великотърновският апелативен съд изменя присъдата на първоинстанционния съд и в тази част, като определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и не определя типа на затворническото заведение.
Въззивният съд е отхвърлил всички останали възражения в жалбите на защитата и частното обвинение като неоснователни и е потвърдил присъдата изцяло в останалите и части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
