Трифон Зарезан и Свети Валентин имат общи корени и съвсем естествено се вплита тяхното празнуване в един ден, смята етнографът от Регионалния исторически музей във В. Търново Галя Чохаджиева. Празникът на католическия свещеник идва от същото място, откъдето и празникът на виното, като стъпват на езическите обичаи в Древна Атина и Рим.
Виното, младостта, излизането от зимата и преминаването към пролетта и жизнената част на сезоните - това символизират и двата празника, казва Чохаджиева.
Празникът на Свети Трифон е на 1 февруари по сега действащия новоюлиянски календар, но още преди два века църковният и народният празник се разделят - 1 и 14 февруари. Според каноничното житие Св. Трифон е много млад и хрисим светец и по никакъв начин не прилича на Трифон Зарезан - Пияницата, казва Чохаджиева. По думите й народният празник има много древни корени и води началото си още от населението, живяло по балканските земи в Античността. Трифон Зарезан е отглас на Древните Дионисии, едно въвеждане на пролетта.
Търновско е едно от местата, където твърде дълго и разгърнато се запазва празнуването на Зарезан по старите традиции, тъй като районът е лозаро- винарски. Основна част от празника е ритуалът по зарязване на собственото лозе и образуването на обща трапеза. В някои райони избират и Цар на лозята, който трябвало да е имотен човек. Той е уважаван през цялата година и стопаните са се вслушвали в неговите съвети за отглеждането на лозето и правенето на вино, обяснява етнографката.
Според нея католическият празник на Свети Валентин също е едно въвеждане на пролетта, но чрез любовта. Тук има влияние и от още един древен празник на римската богиня Юнона, покровителка на семейството. На него младите момичета са пишели послания до богинята да им осигури брак. От тук идва идеята да се пишат валентинки на Св. Валентин, разказва Чохаджиева.
Чуйте целия разговор с нея в звуковия файл.
