Галя Константинова
Галя Константинова / netinfo
На 7 юли Откритата сцена на театър “София“ посрещна публиката си, за да представи своите нови открития в българската драматургия – петимата номинирани автори в Четвъртия конкурс за съвременна българска пиеса: свищовлийката Галя Константинова, Десислава Миланова, Ирина Димитрова, Филип Валски и Яница Христова. 

Галя Константинова
netinfo

Директорът на театъра Ириней Константинов говори за осъществената мечта на организаторите да направят при това издание на конкурса нещо нетрадиционно – вместо присъждане на една награда – творчески уъркшоп по драматургично писане за най-добрите участници, ръководен лично от Константин Илиев – драматургът, спечелил тазгодишния „Аскеер“ за цялостно театрално творчество. 

Галя Константинова
netinfo

Самият Константин Илиев, който също присъства на празничната вечер, сподели интересни мисли на велики драматурзи за този труден, но увлекателен вид творчество, както и личните си впечатления от работата си с по-младите си колеги в уъркшопа.

Дойде ред и на актьорските изпълнения. Артистите на Театър „София“ Милена Живкова, Пламен Манасиев, София Маринкова и Юли Малинов представиха 20-минутни откъси от избраните пиеси под режисурата на Мартин Киселов, син на известния наш режисьор от близкото минало Младен Киселов. 

Пиесата „Самоопределяне“ от свищовлийката Галя Константинова беше единствената сред петте, която направи своята заявка, че ще се занимава задълбочено с обществено значими теми. Произведението си поставя за задача да „живее“ буквално в днешното ни време. Драматургичният текст отказва да види образоващия се българин единствено в неговата регионална самобитност, а го изправя – с новото му самочувствие след падането на тоталитаризма – пред проблемите на Европа и страната ни, в чието решаване той съзнателно, макар и по младежки наивно, се впуска.

Политиката, сигурността, медицината, образованието и изкуството стават онова поле за самоизява на личността, което провокира и самоопределя мястото на няколко персонажа от две поколения сред глобалната съдба на континента ни.

Така от едно семейство на учителка и ресторантьор излиза поколението, което с възрожденски патос ще се заеме да ограмотява бежанци, да охранява държавни и европейски граници или да преодолява границите на собствените си страхове, а културната памет, зададена от класиците ни – Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Яворов и Дебелянов – ще се превърне в онзи поетичен бекграунд на събитията, който ще осмисли случващото се като национално и исторически значимо.

От тук нататък „Самоопределяне“, както и останалите четири творби на млади драматурзи, очакват вниманието на театралната ни гилдия – на театрите, които желаят и имат възможността да поставят на сцените си български пиеси със свежи идеи и идеологически необременено мислене, както и на режисьорите, които не се страхуват да заложат на нови имена в драматургията ни, за да се докоснат до онова, което преживява българинът днес.