240 000 младежи в България са обучени по схеми за заетост за последните три години, 58 000 млади българи са се възползвали от схема „Развитие" и други 13 000 - по други младежки програми. 55% от младите хора, които стажуват в държавната администрация, след това печелят успешно конкурси и биват назначавани в нея. Тези данни представи по време на кръглата маса на тема „Студентски идеи за професионална реализация" Камелия Лозанова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.
Форумът бе организиран от Стопанския факултет към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" с участието на работодатели, експерти от общините Г. Оряховица, Лясковец, Велико Търново и областна администрация, както и студенти от специалностите „Публична администрация" и „Стопанско управелние" и техните преподаватели. Целта на кръглата маса бе младите хора да се запознаят с политиките на ЕС за младежка заетост, да се потърси и обратна информация от тях и от работодателите, както и да се формулират нови идеи. Гости на форума бяха и Минчо Диков от Регионалната служба по заетост в Ловеч, Обрешко Нечев, директор на Бюро по труда" - В. Търново, и Борислав Борисов, директор на Териториалното статистическо бюро.
Форумът откри проф. Пенчо Пенчев, областен управител и шеф на катедрата „Стопанско управление", който подчерта важността на тази среща в контекста на тревожно нарастващата младежка безработица в Европа света. След него деканът проф. Байко Байков приветства гостите и обобщи, че целта на такива срещи е „Да не изпускаме жизнените сили на България навън". Камелия Лозанова поощри присъстващите студенти, че имат хубави специалности, които се търсят в администрациите,но не скри, че в период на икономическа, финансова и вече социална криза, младите хора са най-уязвими. В Европа налице тенденция държавите да си защитават пазарите на труда от чуждестранните работници. Вие нямате трудов опит, започнали сте образованието си във време на икономически възход, а го завършвате по време на икономическа криза и трябва бързо да се пренастройвате, коментира още тя. Лозанова обаче увери присъстващите студенти, че държавата ще ги подкрепя.
Предстои да бъдат назначени 200 консултанти и психолози само за млади безработни в бюрата по труда в цялата страна. Ще бъдат назначени и т.нар. „кейсмениджъри" или „мениджъри на случая", които ще разглеждат персонално всеки индивидуален случай. Съвсем скоро ще бъде финализиран проект за обществени терминали /киоски/, които ще се монтират пред подразделенията на агенцията и ще дават актуални данни от Националната база данни и от европейския портал EURES, който има за цел да улесни свободното движение на работна ръка в рамките на Европейското икономическо пространство.
„Нашата амбиция е през следващите месеци да не оставим нито един млад човек без да е включен в някакви мерки срещу безработицата - дали да му намерим работа, или да го включим в някакво обучение, коментира още Лозанова. Предстои и разкриване на още центрове за кариерно развитие, които да подпомагат студентите.
Директорът на местното „Бюро по труда" Обрешко Нечев също представи статистика, според която към 31 март броят на регистрираните безработни в област В. Търново е бил 12 965, от които 2 369 младежи до 29 г. Най-голям дял от тях- 48% , е на хората със средно образование, следван от тези с основно или по-ниско- 33%, а висшистите са били най-малко - 18%. В схемата „Ново начало" са участвали 373 младежи, по схема „Развитие" на ОП РЧР - 185 младежи, от „Първа работа" са се възползвали 32 човека, от „Отново на работа" - петима младежи, от „Адаптивност" - 81 млади хора, от „Подкрепа на предприемчиви безработни" - 375 лица, по ваучерната схема „Аз мога" - 483 младежи, а по „Аз мога повече"- 881 млади хора.
По време на кръглата маса бе дадена възможност работодателите да формулират своите изисквания и проблемите, които срещат при наемането на младежите. „Разчитаме на уменията, не толкова на опита - на уменията за работа в екип, за работа под стрес, на компетентността им при подготовка на проекти и др., коментира собственик на фирма в IT- сектора.
Всички участници в срещата бяха единодушни, че трябва да се урегулират и задълбочат отношенията между бизнеса и академичната общност, да се регламентират стажовете във фирмите. Самите студенти се вълнуваха от стажовете в администрацията, както и гарантирана заетост на завършилите стажа, от възможността да ползват теоретично получените знания при постъпване в компаниите, от стипендиите, които отпуска бизнеса за студенти и пр.
