На Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата|DarikNews.bg

1 септември 2013 12:33

На 1 септември православната църквата отбелязва Симеоновден - църковната Нова година. В много краища на традиционно земеделска България за начало на новата година смятали Симеоновден, когато започват есенната оран и сеитба.

На този ден се отбелязва паметта на преподобни Симеон Стълпник. Той се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Като станал на 18 години, постъпил в манастир, но все му се струвало, че малко се труди за Христа. Един ден оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. Впоследствие си изградил място за молитва - тясна килия върху стълб от камъни. Там приемал поклонници. Свети Симеон прекарал на стълба няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст - в 460 г.. Уведомен за смъртта му, антиохийският патриарх пренесъл тялото в Антиохия.

Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за "курбан на Св. Симеон"). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.