Изложба на християнски реликви и реликварии от V до XIX в. е подредена в галерията на Хана "Хаджи Николи" във Велико Търново. Тя е съвместен проект на Регионалния исторически музей във Варна и Националния исторически музей в София. Официалното откриване ще бъде от 17,00 часа днес и за него ще пристигнат шефовете на двата музея - проф. Валентин Плетньов и проф. Божидар Димитров. Експозицията представя 15 паметника от Варна и 12 от София.
Посетителите ще мога да видят мощехранителници и реликварии от злато, сребро, мрамор и алабастър, напрестолни кръстове, икони и модели на храмове, в които са се съхранявали реликви. Те ще бъдат показани за първи път във Велико Търново. Варненският музей ще представи новооткритата мощехранителница от епископската базилика на Одесос. Тя стана известна през 2009 г. и когато археолозите са я разкривли, в нея е имало костици на неизвестен светец. В изложбата е включено и копие на реликвария, който намери великотърновският проф. Казимир Попконстантинов на остров св. Иван край Созопол. В него имаше частица от мощите на св. Йоан Кръстител. Копието е направено от експерти от National Geographic специално за филма, който популярният канал снима за търновския археолог и неговото световно откритие.
Варненският музей показва още позлатени сребърни нагръдни икони -реликварии, единствени в България, и оловна ампула с миро от гроба на св. Димитър. Могат да се видят и две икони с релефни изображения. На едната изображенията са на Христос Пантократор и св. Георги, а на втората - св. Георги и св. Тодор Стратилат. Те са част от най-голямата сбирка на Балканския полуостров от златни и сребърни накити от ХIII-ХIV век.
Експонатите, които идват от морската столица, са от V-XIV в., а тези, които предоставя Националният исторически музей - от XV - XVIII в. Сред тях също има уникални средновековни мощехранителници. За първи път от София излиза и новоткритата глинена мощехранителница от храма на св. Николай Мирликийски в Созопол. Археолозите намериха находката през септември тази година по време на реставрационни дейности. Изследванията доказаха, че костите в керамичната капсула са на св. Николай.
Със съдействието на проф. Божидар Димитров в изложбата присъстват паметници на ювелирното изкуство, сред които напрестолен кръст от т.нар. Чипровска икона със сребро, позлата и скъпоценни камъни. Включени са и модели на храмове, които са били мощехранителници и също са съдържали реликви, а така също бронзова матрица за изковаване на сребърни икони на Христос, за съжаление запазена само частично.
Сред най-интересните експонати е мощехранителница с главата на св. Дионисий - цариградски патриарх, обезглавен от турците през 1744 г. Обковът е изработен от позлатено сребро, скъпоценни камъни и емайл. Върху паметника има надписи на гръцки, но въпреки това специалистите са категорични, че през Възраждането такава отлична изработка е била възможна само в България. Главата е направена с капаче в металния обков в областта на темето, за да могат богомолците да целуват и докосват мощите. Освен на св. Дионисий, националният ни музей притежава обкованите черепи с посмъртни маски на още двама светци - Космас и Матрона.
Изложбата „Християнски реликви и реликварии от България" ще остане във Велико Търново до март следващата година. Тогава на нейно място в галерията на хана ще бъдат показани копия на две старобългарски съкровища - на кан Кубрат от Вознесенка, което се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург, и находките от Наги Сент-Миклош, Унгария, които се пазят във Виена. И двете копия са единствени в света.
