Десетки търновци надникнаха зад кулисите на великотърновския Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“. В Международния ден на театъра - 27 март, културната институция отвори вратите си за публиката и показа тайни от създаването на своите постановки. Приятелите на театралното изкуство се разходиха зад кулисите, надникнаха в шивашките ателиета, в перукиерната, гримьорните и зад сцената.
Обиколката започна от голямото фоайе на Театъра, където специално за празника е подредена изложба с реквизит, костюми и части от декора на обичани пиеси от историята на театъра. Макетът на кон от „Иван Шишман“, императорски костюм от „Страната на усмивката“, екзотична одежда, царски трон и други експонати видяха посетителите.
Уникалната за България сцена на МДТ предизвика интереса на участниците в тура зад кулисите. Те първо видяха единствената по рода си завеса тип гилотина, която е смятана за най-голямото богатство на театъра. Гобленът е шит в продължение на година и половина в полския град Краков по проект на Григор Спиридонов. Той е единствен по рода си в света заради размерите си и технологията за изработването му. Височината му е 8,50 м, а ширината – 12,50 м, а за създаването му е изработен специален стан.
„Вие в публиката виждате сцената винаги в много интересен вариант, така както са решили сценографите и режисьорите. Сценографът е този, който решава как ще изглежда чисто архитектурно сцената, какво ще има на нея, какъв реквизит ще е необходим, спрямо историческото време на пиесата“, разказа Алфидин Раифов, началник отдел „Маркетинг и реклама“ в театъра, който водеше тура зад кулисите. Той представи и своите колеги от техническите служби на МДТ „К.Кисимов“.
Посетителите видяха и впечатлващите технически възможности на сцената, която е единствена по рода си в България. Четири подвижни подиума правят най-голямата атракция на театралната сцена. Всеки от тях може да се движи индивидуално и в група с останалите. След това е т.нар. касета, която е 13 на 13 м, и в нея е вграден въртящият кръг, който може да се издига и нагоре. Задната част на сцената също е подвижна. Участниците в обиколката видяха и как предната част на сцената може да се смъкне с 2,5 м надолу и там се оформя „кошарата“ за оркестъра, както разговорно я наричат театралите.
Търновци надникнаха и в страничните „джобове“ на сцената, видяха мечовете, които участват в театралните битки по време на спектаклите и вдигнаха наздравици с чашите от реквизита на „Хубавата Елена“. Те видяха и контролното табло за осветлението и изпитаха чувството да застанеш под светлините на прожекторите. Пред всички бяха демонстрирани и възможностите на модерната озвучителна система, която театърът получи като дарение от японското правителство. Тя представлява пълно стационарно озвучаване на голяма зала с видеомониторна система, система за наблюдение при пълно затъмнение на салона и сцената, както и стационарно озвучаване за камерна зала.
По-късно в гардеробиерната търновци се докоснаха до костюмите от оперетата на Жак Офенбах „Хубавата Елена“. Одеждите на Менелай и на Аяксите показа гардеробиерът Светла Терзиева, която разказа за ушиването на костюмите. За цялата история на Театъра са ушити над 24 000 костюма, научиха търновци. Те се правят в шивашките ателиета на МДТ „К.Кисимов“. Всяка от дрехите се шие индивидуално за съответния актьор, а когато има дублиращи изпълнители – всеки от тях получава собствен костюм.
Светла Терзиева разкри и как се правят перуките на актьорите. Над 2000 пък са изкуствените коси във фонда на театъра. Перукиерът прави също така мустаци, бради, вежди, маски, шапки, корони… Процесът по изработването им започва от скицата, която художникът на спектакъла създава.
Сценографът Лидия Къркеланова показа друг от ценните предмети в Театъра – портретът на Константин Кисимов, който е показан във фоайето пред директорския кабинет. Картината е рисувана през 50-те години на миналия век от художника Васил Стоилов.
