На 2 февруари Българската православна църква чества Сретение Господне, един от 12-те големи празници в годината. На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на Младенеца Иисус от праведника Симеон. Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога.
Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя Младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Дух Свети му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му Родения от Девица. Когато Света Богородица донесла Своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико...". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.
Народната памет отбелязва по стар стил още един празник - т.нар. Петльовден.
Петльовден е празник за момчетата и мъжките рожби. Момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа да дома, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива на къщата. Перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.
Заколеният петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му.
Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Според други обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно. Убивайки петела и правейки с неговата кръв знак на вратата, бащите заблуждавали турците, че са погубили децата си, докато те били скрити и живи и здрави.