На Сирни Заговезни по-младите вземат прошка от по-старите
На Сирни Заговезни по-младите вземат прошка от по-старите / netinfo

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.                        
          
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.           
                                      
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри, обикалянията на къщите от кукерски дружини, водени от камилата, младоженеца и булката (мъже, маскирани като такива). На Сирница се палят и прескачат огньове, въртят се огнени пръчки - оратници, правят се големи карнавални тържества. На Сирница за последно преди седем седмичния и най-строг великденски пост се ядат млечни продукти и яйца.
 
Вечерта на Сирница се слага празнична обредна трапеза. Особено оживление създава обичаят хамкане – на края на конец, окачен за гредата на тавана, се връзва обелено яйце, въглен или парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста. Яйцето от хамкането прибират и по-късно използват като лекарство. А конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това, как гори, се гадае за здраве и живот.
 
По същия начин се гадае за бъдещата реколта. В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия ден – чист понеделник, за предпазване от бълхи и мухи. Според православния канон последният ден преди Великия пост е известен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Последвайте ни

Варна