Българската политика страда от популистки комплекс и се опитва да ни се продаде като камерна музика. Докато ние искаме да слушаме пеещи цици. Според обществената идеология на лицемерието най-срамните неща, които можеш да вършиш в тази държава, е да се занимаваш с популизъм в работно време и да слушаш чалга след 5. Ако българската политика се произвеждаше в Димитровград, щяхме да я харесваме много повече. Колкото повече силикон – толкова повече цици. Колкото повече цици – толкова по-добре. Това е толкова просто и логично. Но не се случва заради сбърканата идеология.
Ако преди 17 години бяхме излели плочата на политическия популизъм, днес щяхме да имаме зрели цици на тавана. Вместо това разполагаме само с маза и нея живее Волен Сидеров. Което все пак е някакво начало. Сидеров е първото бригадирско движение в политиката и това е комплимент. Защото днес Димитровград произвежда звезди, а политиката произвежда само трупове.
Ако политика се продуцираше в Димитровград, щеше да бъде наистина комерсиална. И в понеделник нямаше да има 13 погребения, а много шумен и рекламиран от държавата процес срещу пиян шофьор без книжка. Ако днес политик поиска дълги години затвор за промили, ще е късно. Но ще е хубаво. И въобще не е важно, че останалите ще го обидят на популист. Ако държавата обяви военно положение на пътищата, това пак ще е популистко и пак ще е хубаво. Но по-важното е, че държавата всъщност ще си свърши работата, така както очакваме от нея.
Вместо военно положение, на пътищата има партизанска война. Води я същата държава срещу собствените си шофьори. Партизаните на държавата са катаджиите в храстите. Които използват палките си като шмайзери преди да ви оберат като мандри. А после се случва уикенд, в който 13 души стават на кашкавал.
Държавата не обявява военно положение, а обявява война на торентите. И пак не ни се харесва. Да воюваш срещу торентите е антипопулистко по всяко едно време. Повечето няма да те разберат, а останалите няма да те харесат. Но да воюваш срещу торентите точно този уикенд е направо глупаво. По-глупаво може да стане само, ако обявиш и война на медиите. Които искат да снимат държавната пропаганда – арестуван пират, който много хора не могат да разберат с какво е по-опасен от леко пиян шофьор.
Докато държавни охранители удрят журналисти – ние гледаме реалити казарма от N-ското поделение в Ирак. Държавата уволнява трима рейнджъри заради това, че казват на иракчаните „рошави цигани” и искат да чукат иракчанки, но чак когато пораснат. Къде е проблемът и защо трябва да става проблем от това. В България наричаме всеки ден циганите „рошави” само ако сме в добро настроение. Нашите цигани могат да са мръсни, но циганите в Ирак трябва да са сресани. Заради което bg циганите трябва да се обидят сериозно на държавата. На нея и пука повече за иракските, отколкото за собствените й цигани.
Рейнджърите ни искат да чукат иракски циганки, но само ако са пълнолетни. Тук чакаме циганчетата да станат поне на 14, преди да ги изчукаме в подлез. Ако в Ирак само пожелаеш да спиш с пълнолетна циганка – ще те уволнят. Ако на българска гара пожелаеш и чукаш малолетно циганче – ще те назначат за депутат. Ако политик ми обещае да кастрира педофилите, аз ще гласувам за него. Дори и да е популистко. По-добре да вкараш в парламента явен кастратор, отколкото скрит педофил. Но не ми харесва армия, която уволнява мъже, харесващи жени.
В държавата, в която правилата почти липсват, най-лесното е да бъдеш популист. Особено след такъв уикенд. Ако политиката се продуцираше в Димитровград – в понеделник щяхме да имаме чифт хубави цици. Вместо тях обаче си оставаме със старите политически задници.
