Старозагорският митрополит Киприан честити празника на Стара Загора и припомня, че „днес празнуваме новото Възкресение на нашия град. Възкресение, което е плод на духа и кръвта на нашите светли предци. Дух, носещ в себе си величие и истинска любов към Отечеството. Св.апостол Павел казва: „ А сега оставят тия три: вяра, надежда и любов, но по-голяма от тях е любовта“ /1Кор.13:13/.
Видимият изказ на тази християнска любов е саможертвата. Нашите майки и деди са я носили неотменно в сърцата си през вековете на робство и страдания. Съхранявали са я заедно със свещта на надеждата, винаги горяща в сърцата им с пламъка на вярата. Градът ни преминава през горнило от болки – хиляди наши съграждани са убити заради вяра и род, а самият той опожарен и превърнат в пепелище.
Това е пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата. Нашите предци са знаели, че само в края му могат да получат благодатта на Възкресението.
Затова го извървяват с истинско достойнство, за да я има днешната Стара Загора – ведра, пълнокръвна и обаятелна, със забързания си делник и пъстротата на хората в нея, с чийто труд, интелект и воля се гради съвременният и европейски делник. Градът на мъчениците и страдалците, мястото, където се водят знакови кръвопролитни битки на Освободителната война, сега е град на мира, съзидан с много светлина в своите дълги и прави улици.
Ние, днешните старозагорци, можем да се гордеем, че сме част от пъстрото му битие. Да осъзнаем, че празникът му е и наш. Да си спомним с благодарност към предците си, полагали отново и отново тухли в темелите му. И да им подражаваме както в съзидателните усилия, така и във вярата им, необходима ни особено сега.
Следвайки ги, да помолим Всеподателя Бога да отвори сърцата ни, за да се възроди усетът за съпричастност с другия и неговите различия.
Днешният празник, денят на прекрасния ни град Стара Загора, е повод отново да си припомним, че сме силни само тогава, когато сме заедно в православната си вяра, когато народът ни с едно сърце и една душа търси Бога и с Негова помощ преодолява стръмнини и изпитания, теготи и болки. Животът и родната ни история са доказали силата на българското сърце, на духа ни, вечен като Майка България.
Божието благословение да пребъде над всички Ви!
Честит и благословен празник на всички чеда на слънчева и красива Стара Загора, перлата на равна Тракия“!
Видимият изказ на тази християнска любов е саможертвата. Нашите майки и деди са я носили неотменно в сърцата си през вековете на робство и страдания. Съхранявали са я заедно със свещта на надеждата, винаги горяща в сърцата им с пламъка на вярата. Градът ни преминава през горнило от болки – хиляди наши съграждани са убити заради вяра и род, а самият той опожарен и превърнат в пепелище.
Това е пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата. Нашите предци са знаели, че само в края му могат да получат благодатта на Възкресението.
Затова го извървяват с истинско достойнство, за да я има днешната Стара Загора – ведра, пълнокръвна и обаятелна, със забързания си делник и пъстротата на хората в нея, с чийто труд, интелект и воля се гради съвременният и европейски делник. Градът на мъчениците и страдалците, мястото, където се водят знакови кръвопролитни битки на Освободителната война, сега е град на мира, съзидан с много светлина в своите дълги и прави улици.
Ние, днешните старозагорци, можем да се гордеем, че сме част от пъстрото му битие. Да осъзнаем, че празникът му е и наш. Да си спомним с благодарност към предците си, полагали отново и отново тухли в темелите му. И да им подражаваме както в съзидателните усилия, така и във вярата им, необходима ни особено сега.
Следвайки ги, да помолим Всеподателя Бога да отвори сърцата ни, за да се възроди усетът за съпричастност с другия и неговите различия.
Днешният празник, денят на прекрасния ни град Стара Загора, е повод отново да си припомним, че сме силни само тогава, когато сме заедно в православната си вяра, когато народът ни с едно сърце и една душа търси Бога и с Негова помощ преодолява стръмнини и изпитания, теготи и болки. Животът и родната ни история са доказали силата на българското сърце, на духа ни, вечен като Майка България.
Божието благословение да пребъде над всички Ви!
Честит и благословен празник на всички чеда на слънчева и красива Стара Загора, перлата на равна Тракия“!
