Българската православна църква почита църковния празник на Преподобната Петка-Параскева Търновска, наричан от народа Петковден.Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-ти век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: "На Петковден ралото да ти е под стрехата". На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода.
Днес се правят оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Имен ден празнуват Петко, Петка, Параскева, Парашкев, Парашкева, Кева, Петкана, Пенка, Паро, Парун.
