Русенска Филхармония, Оперно - симфоничният оркестър на Държавна опера Русе ще отбележи своя 70 - годишен юбилей.Той ще бъде ознаменуван с празничен концерт на 15.11 - четвъртък, под палката на младия и талантлив диригент,роден в Русе и възпитаник на Виенската школа - Димитър Косев.
43-тият Джаз фестивал Русе 2018 започва на 15 ноември
РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ е един от музикалните феномени в България. Това е оркестър, създаден с възхитителния плам и с неизчерпаемата енергия на онези хора от миналото, на които дължим толкова много неща и явления, създадени за първи път в Русе.
Явлението Русенска градска филхармония олицетворява русенския оркестър за класическа музика, който участва в културно-просветните задачи на тогавашните русенски музикални дружества „Лира“ и „Оперна дружба“.Активността на "Оперна дружба" достига своя кулминационен момент, когато през есента на 1947 година посреща първия професионален диригент на своя симфоничен оркестър. Това е 23-годишният талантлив музикант Константин Илиев.
Интеракт организира благотворителен концерт
Първият концерт на Държавния симфоничен оркестър в Русе е на 4 януари 1948 година. Константин Илиев дирижира - Хендел (Concerto grosso op.6, No.3), следва Кристоф Вилибалд Глук (Сюита из балета „Дон Жуан“), отрязък от ораторията „Годишните времена“ на Хайдн с участието на хора на Оперната дружба, а след антракта прозвучава Симфония №49 от Йозеф Хайдн. Концертът завършва с творбата на Панчо Владигеров „Класично и романтично“.
Още в първите дни от историята на Русенската филхармония, вписва името си и диригентът Емил Караманов. Две години след създаването на Русенския държавен симфоничен оркестър, през 1950 година, в Русе е привлечен още един млад, но забележителен със своя талант музикант – диригентът Добрин Петков.
С младия русенски оркестър Добрин Петков поема и мисията на педагог. Неуморно работи с всеки оркестрант индивидуално и настойчиво. Следва забележителен период в историята на оркестъра. В продължение на два творчески сезона Константин Илиев и Добрин Петков работят заедно.
Десетки новосъздадени български произведения се срещат с публиката за първи път в Русе. Наследник на градивното дело на Константин Илиев и Добрин Петков през 1956 година става друг изявен музикант – Руслан Райчев - диригент със световно признание.
Роденият в Русе Саша Попов – виртуозен цигулар, диригент и създател на Софийската филхармония – се завръща в родния си град през 1959 година и започва да работи с Русенския симфоничен оркестър. За 12 години се изписват красивите черти на лицето на Русенската филхармония, с което после тя ще излезе и излиза и днес пред целия свят, за да покаже на културната карта на Европа къде се намира Русе – градът-покровител на класическото изкуство.
През 1960 година Русенският държавен симфоничен оркестър получава статут на Русенска филхармония. Вдъхновителят е Саша Попов – дете-гений на цигулковото майсторство, музикант-легенда, диригент, наричан „баща на симфоничните оркестри“. Илия Темков е назначен за главен диригент на Русенската филхармония през есента на 1960 година. Той вече е работил със Саша Попов в Софийската филхармония, дори по негова идея е организирал и първите си образователни симфонични концерти в София.
Пренася традицията на образователните концерти и в Русе. Германски възпитаник, започнал работата си в Русе веднага след няколкогодишната си работа с оркестрите на Дрезденската филхармония и Берлинското радио, Илия Темков внася нови професионални стандарти и поставя нови цели пред русенските музиканти. Негова е и инициативата за обмен между Русенската филхармония и оркестри от Германия, довела до създаването на Международния фестивал Мартенски музикални дни.
Русенските музиканти имат уникалната възможност да общуват и дори да партнират на световно-известни изпълнители от чужбина като световноизвестния цигулар Леонид Коган или българина със световно признание Георги Бадев. Като изпълнители-солисти на своите авторски творби с Русенската филхармония се изявяват Тихон Хренников и Дмитрий Шостакович.
Световно известни български инструменталисти и диригенти също се радват на партньорството на русенските филхармоници – Минчо Минчев, Васил Казанджиев, представят се новосъздадени творби на Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Димитър Тъпков, Александър Владигеров. Русенската филхармония има съвместни концерти със световно признатите български хорове – русенският хор „Родина“ и Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ с техните знаменити ръководители Васил Арнаудов и Георги Робев. Илия Темков е създател и на ежегодния фестивален цикъл „Зимни музикални вечери“.
В периода 1961-1969 година успоредно с Илия Темков в Русе работи и диригентът и композитор Александър Владигеров. Русенската филхармония преживява разцвета на своята творческа зрялост, който радва многобройна публика и извън България.
Случват се и първите задгранични гастроли на оркестъра в Румъния Германия, Австрия, Италия и Полша. Записват се и първите грамофонни плочи под диригентството на Илия Темков и Александър Владигеров След 1972 година в Русенската филхармония започва работата си най-дългогодишният главен художествен ръководител и главен диригент на състава – диригентът Алипи Найденов.
В Русе той работи до 1991 година. По време на неговото главно художествено ръководство Русенската филхармония преживява разцвета на своята творческа зрялост, който радва многобройна публика и извън България. Алипи Найденов е завършил хорово и оркестрово дирижиране в Българската държавна консерватория.
Специализирал е в Италия. Творческите и професионалните му връзки с тази европейска страна – родина на операта и покровителка на класическата музика, се оказват решаващи както за личната му съдба, така и за съдбата на Русенската филхармония.
В продължение на почти десет сезона русенските музиканти гостуват в Сиена на продължителните и много ползотворни летни музикални академии, където Русенската филхармония е активен участник в образователните програми, както и в заключителните фестивални концерти. За високото професионално ниво на Русенската филхармония имат съществена заслуга и мнозина други български диригенти-симфоници - Това са Румен Байраков ,Емил Табаков, Борис Спасов, Георги Димитров, Деян Павлов, Алексей Измирлиев, Михаил Ангелов, Цанко Делибозов. П
рез 1999 година Русенска филхармония юридически престава да съществува поради обединението си с Русенската опера и първоначално се образува Оперно-филхармонично дружество-Русе, което по-късно е трансформирано в Държавна опера-Русе. Но остава не само запазената марка, която е белег за високо качество. Оркестърът на Държавна опера-Русе се представя редовно пред публиката и като симфоничен оркестър – Русенска филхармония.
Той непрестанно поддържа, обогатява и развива и своя симфоничен и кантатно-ораториален репертоар. Гражданите на Русе биха могли да се гордеят с Русенската филхармония – оперно-симфоничният оркестър на Държавна опера-Русе.
Той е уникално културно явление в българската културна действителност с изпълнението на сложните си и многостранни творчески функции. Този оркестър е с обширни хоризонти, с дълбока историческа памет, с мъдрост – все неща, които са богатства от безценната съкровищница, която Русе трябва ревниво да пази.
43-тият Джаз фестивал Русе 2018 започва на 15 ноември
РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ е един от музикалните феномени в България. Това е оркестър, създаден с възхитителния плам и с неизчерпаемата енергия на онези хора от миналото, на които дължим толкова много неща и явления, създадени за първи път в Русе.
Явлението Русенска градска филхармония олицетворява русенския оркестър за класическа музика, който участва в културно-просветните задачи на тогавашните русенски музикални дружества „Лира“ и „Оперна дружба“.Активността на "Оперна дружба" достига своя кулминационен момент, когато през есента на 1947 година посреща първия професионален диригент на своя симфоничен оркестър. Това е 23-годишният талантлив музикант Константин Илиев.
Интеракт организира благотворителен концерт
Първият концерт на Държавния симфоничен оркестър в Русе е на 4 януари 1948 година. Константин Илиев дирижира - Хендел (Concerto grosso op.6, No.3), следва Кристоф Вилибалд Глук (Сюита из балета „Дон Жуан“), отрязък от ораторията „Годишните времена“ на Хайдн с участието на хора на Оперната дружба, а след антракта прозвучава Симфония №49 от Йозеф Хайдн. Концертът завършва с творбата на Панчо Владигеров „Класично и романтично“.
Още в първите дни от историята на Русенската филхармония, вписва името си и диригентът Емил Караманов. Две години след създаването на Русенския държавен симфоничен оркестър, през 1950 година, в Русе е привлечен още един млад, но забележителен със своя талант музикант – диригентът Добрин Петков.
С младия русенски оркестър Добрин Петков поема и мисията на педагог. Неуморно работи с всеки оркестрант индивидуално и настойчиво. Следва забележителен период в историята на оркестъра. В продължение на два творчески сезона Константин Илиев и Добрин Петков работят заедно.
Десетки новосъздадени български произведения се срещат с публиката за първи път в Русе. Наследник на градивното дело на Константин Илиев и Добрин Петков през 1956 година става друг изявен музикант – Руслан Райчев - диригент със световно признание.
Роденият в Русе Саша Попов – виртуозен цигулар, диригент и създател на Софийската филхармония – се завръща в родния си град през 1959 година и започва да работи с Русенския симфоничен оркестър. За 12 години се изписват красивите черти на лицето на Русенската филхармония, с което после тя ще излезе и излиза и днес пред целия свят, за да покаже на културната карта на Европа къде се намира Русе – градът-покровител на класическото изкуство.
През 1960 година Русенският държавен симфоничен оркестър получава статут на Русенска филхармония. Вдъхновителят е Саша Попов – дете-гений на цигулковото майсторство, музикант-легенда, диригент, наричан „баща на симфоничните оркестри“. Илия Темков е назначен за главен диригент на Русенската филхармония през есента на 1960 година. Той вече е работил със Саша Попов в Софийската филхармония, дори по негова идея е организирал и първите си образователни симфонични концерти в София.
Пренася традицията на образователните концерти и в Русе. Германски възпитаник, започнал работата си в Русе веднага след няколкогодишната си работа с оркестрите на Дрезденската филхармония и Берлинското радио, Илия Темков внася нови професионални стандарти и поставя нови цели пред русенските музиканти. Негова е и инициативата за обмен между Русенската филхармония и оркестри от Германия, довела до създаването на Международния фестивал Мартенски музикални дни.
Русенските музиканти имат уникалната възможност да общуват и дори да партнират на световно-известни изпълнители от чужбина като световноизвестния цигулар Леонид Коган или българина със световно признание Георги Бадев. Като изпълнители-солисти на своите авторски творби с Русенската филхармония се изявяват Тихон Хренников и Дмитрий Шостакович.
Световно известни български инструменталисти и диригенти също се радват на партньорството на русенските филхармоници – Минчо Минчев, Васил Казанджиев, представят се новосъздадени творби на Константин Илиев, Лазар Николов, Васил Казанджиев, Димитър Тъпков, Александър Владигеров. Русенската филхармония има съвместни концерти със световно признатите български хорове – русенският хор „Родина“ и Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ с техните знаменити ръководители Васил Арнаудов и Георги Робев. Илия Темков е създател и на ежегодния фестивален цикъл „Зимни музикални вечери“.
В периода 1961-1969 година успоредно с Илия Темков в Русе работи и диригентът и композитор Александър Владигеров. Русенската филхармония преживява разцвета на своята творческа зрялост, който радва многобройна публика и извън България.
Случват се и първите задгранични гастроли на оркестъра в Румъния Германия, Австрия, Италия и Полша. Записват се и първите грамофонни плочи под диригентството на Илия Темков и Александър Владигеров След 1972 година в Русенската филхармония започва работата си най-дългогодишният главен художествен ръководител и главен диригент на състава – диригентът Алипи Найденов.
В Русе той работи до 1991 година. По време на неговото главно художествено ръководство Русенската филхармония преживява разцвета на своята творческа зрялост, който радва многобройна публика и извън България. Алипи Найденов е завършил хорово и оркестрово дирижиране в Българската държавна консерватория.
Специализирал е в Италия. Творческите и професионалните му връзки с тази европейска страна – родина на операта и покровителка на класическата музика, се оказват решаващи както за личната му съдба, така и за съдбата на Русенската филхармония.
В продължение на почти десет сезона русенските музиканти гостуват в Сиена на продължителните и много ползотворни летни музикални академии, където Русенската филхармония е активен участник в образователните програми, както и в заключителните фестивални концерти. За високото професионално ниво на Русенската филхармония имат съществена заслуга и мнозина други български диригенти-симфоници - Това са Румен Байраков ,Емил Табаков, Борис Спасов, Георги Димитров, Деян Павлов, Алексей Измирлиев, Михаил Ангелов, Цанко Делибозов. П
рез 1999 година Русенска филхармония юридически престава да съществува поради обединението си с Русенската опера и първоначално се образува Оперно-филхармонично дружество-Русе, което по-късно е трансформирано в Държавна опера-Русе. Но остава не само запазената марка, която е белег за високо качество. Оркестърът на Държавна опера-Русе се представя редовно пред публиката и като симфоничен оркестър – Русенска филхармония.
Той непрестанно поддържа, обогатява и развива и своя симфоничен и кантатно-ораториален репертоар. Гражданите на Русе биха могли да се гордеят с Русенската филхармония – оперно-симфоничният оркестър на Държавна опера-Русе.
Той е уникално културно явление в българската културна действителност с изпълнението на сложните си и многостранни творчески функции. Този оркестър е с обширни хоризонти, с дълбока историческа памет, с мъдрост – все неща, които са богатства от безценната съкровищница, която Русе трябва ревниво да пази.
