В Асеновград ще почетат паметта на загиналите на връх Каймак Чалан
В Асеновград ще почетат паметта на загиналите на връх Каймак Чалан / www.boiniznamena.com

Кметът на Асеновград д-р Емил Караиванов заедно с потомци на загиналите офицери и войници на връх Каймак-Чалан ще почетат паметта на жертвите от паметните дни на септември 1916 г. “Мисля, че няма българско сърце, колкото и кораво да е то, което да не се трогне от случилото се на онази "българска Голгота", сподели д-р Емил Караиванов.

По този повод на среща от 17,30ч. в залата на общинския съвет в града ще бъде представена и книгата „Каймак-Чалан” I част на Красимир Узунов. Изданието разкрива драматични моменти от участието на България в Първата световна война. Според автора Първата световна война е най-голямата война за България не само като ресурс, който е ангажиран в нея, но и като военно усилие за народа ни. От пет милиона и половина българи е мобилизирана 885-хилядна армия, а заедно със запасните и маршовите формирования плюс санитарите, това е 1 милион и 27 хиляди души. Двутомникът е посветен на боевете на връх Каймак-Чалан през август и септември 1916 г., за които българите трябва да знаят действителната история.

43-ти пехотен полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия. Командир на полка е подполковник Петко Момчилов, по-късно заменен от полковник Никола Брайков. Мобилизацията е извършена в гарнизоните Пловдив и в Станимака от по-старите, запасни набори на 9-ти пехотен Пловдивски и 21-ви пехотен Средногорски полкове. За жалост, след 1944-та учебниците по история подминават събитието поради наложения криворазбран интернационализъм. Затова и името на Каймак-чалан е слабо познато на съвременните българи.

Във войната срещу Сърбия (1915 г.) полкът воюва в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия, под командването на генерал Димитър Гешов и участва в боевете за спиране на настъплението на Съглашенския корпус в Югоизточна Македония през октомври и ноември 1915г.

Полкът се сражава срещу френската 156-та дивизия за освобождаването на Костурино от 3 до 10 ноември 1915 г.  срещу 10-та Ирландска дивизия за превземането на укрепените позиции Рогачите, Голаш, и Валандово от 21 ноември до 4 декември 1915 г.  и при Козлу-Дере, Раброво и Кота 510 за прогонването на съглашенските части на гръцка територия от 6 до 10 декември 1915 г.

През 1916 г. 43-ти пехотен полк е разположен на десния бряг на река Вардар и подсигурява тила на 1-ва Тракийска бригада (9-ти пехотен Пловдивски и 27-ми пехотен Чепински полкове), при отразяването и разгрома на настъплението на 4 съглашенски дивизии от 9 до 18 август 1916 г. при Дойран.

На 20 септември 1916 г. 1-ва и 2-ра дружина от 43-ти пехотен полк получават заповед да заминат за укрепване на Каймакчаланската позиция. Дружините пристигат на връх Борис след непрекъснат марш на 23/24 септември 1916 г. В състава на дружините влизат 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, 7-ма, 8-ма и 9-та роти.

Командир на 1-ва дружина е майор Илия Стефанов Кирилов, роден в Габрово, офицер от 9-ти пехотен Пловдивски полк, преди мобилизацията. Командир на 2-ра дружина е капитан Светослав Найденов Найденов, роден в Пловдив, служил в 9-ти пехотен Пловдивски полк.

След оттеглянето от Каймак-Чалан 43-ти пехотен полк се сражава при Полог от 4 до 21 октомври 1915 г., при връх Душегубец (Борец) от 22 до 31 октомври 1916 г. при село Скочивир от 20 октомври до 30 ноември 1916 г. при село Будимирци от 1 до 10 декември 1916 г., при село Зович на 28 декември 1916 г. и на позицията Старавина от декември 1916 г. до февруари 1917 г.

Дружините, изпратени на Каймак-Чалан, участват във всички боеве от 24 септември 1916 г. до края на отбраната на Каймакчаланската позиция на 3 - 4 октомври 1916 г. В тях те дават общо 420 убити, умрели от рани и изчезнали без вест.

От тях както следва: 26 офицери (11 на действителна служба, 15 запасни), 13 фелдфебели, 51 подофицери, 13 ефрейтори и  317 войници. В това число и двамата дружинни командири.

В братските могили и в забравените, безкръстни гробове на българските войници на Каймак-Чалан заедно и до днес лежат православни, католици и мюсюлмани:

Българи - 396 офицери, подофицери и войници

Турци - 19 подофицери и войници

Цигани - 3 подофицери и войници

Евреи - 2 войници

В списъка на убитите офицери, подофицери и войници от 43-ти пехотен полк в боевете на Каймак-Чалан са имената на герои от бившата Станимашка околия: Асеновград, Яврово, Бачково, Богданица, Болярци, Добралък, Златовръх, Избеглии,  Ягодово, Козаново, Конуш, Куклен, Нова Надежда , Павелско, Руен, Поповица, Селци, Добростан и Чешнегирово.