От 2017 година в ЕС се въвежда практиката на интегрирано управление на вредителите. Целта е опазване на културните растения с минимално възможна химическа защита. Прилага се малка химическа интервенция в период, който е безопасен за продукцията и здравето на хората и е гаранция за безопасна храна. Ще има специална емблема за агропродукция, която е резултат от интегрирано производство.
Това са само част от темите, които ще обсъждат специалисти и фермери днес в Хисаря, където ще отбележат 120 годишнината от организираната растителна защита в България и 20-годишнината от създаването на Българската асоциация за растителна защита. Проф. Янко Димитров, декан на факултета по растителна защита и агроекология в Аграрния университет и член на Управителния съвет на Българската асоциация по растителна защита припомни, че началото е дадено с указ на княз Фердинанд за борба с филоксерата. В днешната браншова организация пък членуват около 60% от компаниите, които работят в сектора. През 2014 година те са продали препарати за защита на растенията от болести и неприятели за почти 200 милиона лева, а общата стойност на капитала на тези компании се оценява на около 2 милиарда лева.
Според проф. Димитров растителната защита в България е съизмерима с развитите аграрни индустрии на Европа. Тя обаче изостава като организираност. “Според Закона за растителна защита от 2013 година отговорността за растителната защита е в крайния производител на аграрна продукция при контрол от държавата. А трябва да бъде отговорност на професионалната част на обществото, защото се отнася до икономически резултати, здравето на хората и екологията” - коментира професор Димитров.
В Аграрния университет студентите вече са обучени да работят и в тази нова щадяща насока в растителната защита. В момента във факултета по растителна защита и агроекология се обучават 650 бакалаври и магистри или общо около 35% от всички обучавани студенти в Аграрния университет.
Растителната защита има специално отношение и към биологичното земеделие, макар че в страната ни биопродукцията е много по-ниска от тази в Европа, коментира проф. Янко Димитров. В Хисаря той ще защити убеждението си, че на биоземеделието трябва да се гледа като ресурс на природата, а не като на идея на производителя. “Ако отидем в планинските и подпланинските райони на България, ние имаме идеалния ресурс за биологично земеделие. Там и сега не се води интензивна борба с вредителите на растенията, защото условията не позволяват те да се разпространяват” - заключи именитият български учен.
