На 2 юни отбелязваме 137 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета. В 12 ч. сирените в цялата страна оповестиха отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. Денят на Ботев е отбелязван с церемонии в различни градове.
На този ден се провежда всенародното поклонение на връх Околчица. Честването започва в 11 ч. с възстановка от Национално дружество "Традиция" на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев. След това Врачанският митрополит Калиник ще отслужи молебен за България.
Очаква се стотици жители на Враца да се изкачат до върха, за да участват в поклонението. Традицията е установена преди повече от столетие, когато Ботеви поклонници от цялата страна се стичали на 1 юни в града, за да тръгнат рано сутринта на следващия ден към планинските върхове, където се разразява последното сражение на легендарната чета, а след него, в падината Йолковица.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г. след избухването на Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва на 16 май с част от четата на кораба "Радецки" и ден по-късно принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 2 юни 1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина. (Историческа справка - БГНЕС)
