Красива, но хапеща зима - това може би е най-точното определение за времето, на което се радваме тези дни. Радваме се, но зад стъклото на прозореца, иначе навън хич не е за радост. Две минути след напускането на топличка стая или кафене и вече може да си отчупите носа от лицето. Ако сте имали неблагоразумието да се правите на красиви и не сте си сложили шапка или качулка, същата участ може да сполети и ушите ви. Така със счупените уши поне няма да чуете "минус 25, минус 29 градуса" - все температурите, с които ни радват синоптиците, та чак ни карат да потреперваме от щастие, прегърнали парното. Вярно, казват, че свежият студен въздух е полезен, но пък чак толкова замръзнала свежест - благодаря.
То нали много хубавото не е на хубаво. Едва ли жителите на Варненска и Добричка област са въодушевени от факта да стоят с дни сковани в ледената прегръдка на Баба Зима. По-вероятно е да сипят благословии по неин адрес и да се молят снежният и леден ад да се свърши най-сетне. Да, да, ама не, ще има да почакат, на студа хич не му се тръгва от китната България. Те тук хората са гостоприемни и на него явно му харесва.
Чули за пословичното гостоприемство на плевенчани, при нас пристигнаха по незнайни пътища и гости от Румъния. Те упражняват "престижната" професия клошар и с тихи стъпки и боси крака решили да се поразходят по заледените плевенски улици. На чай и вафли ги поканили в спешното приемно отделение на Плевенската болница. После с чорапки за подарък ги проводили, по живо по здраво към Русе, а от там - в къщи. Това е повод туроператорите да помислят над идеята да включат сковаващия студ в презентациите си за страната ни пред чуждите туристи. Отличителна черта на българския студ е, че той изобщо не се интересува имат ли готовност общините, Гражданска защита или пък БЧК да се справят с бедствени ситуации и масово измръзнали хора.
На студа не му дреме за орязаните бюджети заради пустата криза, всеки да се спасява поединично. По-предвидливите, които са се наслаждавали на лют януари и друг път, са се запасили с гориво и са си платили сметките за парното. Останалите ще натрупат опит и догодина ще са подготвени, а сега ще оцеляват както могат. В примерния наръчник за оцеляване като първа точка сигурно пише "облечи най-дебелите дрехи, които имаш". Второ - "обичай парното или климатика и те ще ти се отблагодарят със своята нежна топлина". Трето - "не се показвай отвъд входната врата, ако се вижда друга част от тялото ти, освен очите". Под номер четири е поставено правило - "запаси от чай, а защо не и ром". Така с чая ще си сгрете тялото, а ромът ще покачи градуса на душевното ви настроение. И колкото и да ви хапе зимата, няма да ви пука особено. Пък и след като от незапомнени времена я наричат баба, това ще рече, че е стара и зъбите й не са от най-стабилните.
Бих препоръчала на Баба Зима да не се застоява още дълго в България, тъй като тук за пенсионерите не е най-доброто място за живеене. Ще й отправя препоръка и да се върне през 2012-та, когато вече ще е в ход пенсионната реформа и няма да има таван на пенсиите. През това време мръзнещите през зимата на 2010-та ще за позабравили за сковаващия студ и ще са стоплени от факта, че може би ще сме си взели сбогом с кризата.
