„Плевенски ендокринологични дни 2018 г.” е ежегодна научна среща, която доц. д-р Катя Тодорова организира за шести пореден път и има богата научна програма. Темата на научния форум тази година е „Диабет, ендокринология и метаболизъм”, който ще се проведе в дните 9-10 март в Телекомуникационния ендоскопски център на Медицински университет-Плевен.
Събитието „Плевенски ендокринни дни 2018 г.” се посвещава на 40 годишнината от основаването на Клиниката по ендокринология и на нейния първи ръководител доц. д-р Лилия Клечкова. Тя е избрана за почетен председател на научната среща и по този начин нейните ученици и последователи изразяват своята почит към пионерското й дело.
Тази година научният форум „Плевенски ендокринологични дни 2018” е посветен и на още една значима годишнина - 140 години от Освобождението на България от турско робство. По този начин съвременните лекари искат да отдадат заслужена почит към загиналите доброволци-лекари, медицински сестри и санитари в Плевенската епопея и в Руско-турската освободителна война.
По данни на д-р Н. И. Пирогов в периода 30—31 август (11—12 септември) 1977г. медицинската помощ в Плевенския регион е била оказвана от 61 лекари (в това число са и лекарите от Червения кръст), 26 студенти по медицина, 40 фелдшери и 31 милосърдни сестри [цит. източник: „Освобождението (1877—1878)”. Автори Константин Косев и Стефан Дойнов].
Сред тях са лекарите Христо Чобанов, П. Бисеров, Георги Атанасович, Георги Карафов, Стефан Йорданов, Георги Странски, Димитър Колевич, Павел Жечев, а също така и много други смели патриоти и доброволци , сред които се нарежда и името на графиня Юлия Вревская.
Като лектори на Плевенските ендокринологични дни са поканени видни български професори, преподаватели и изследователи. Лекционният курс е с обучителен характер и е предназначен за лекари-специалисти и специализанти, ендокринолози и кардиолози от Северозападна и Централна Северна България.
Основните научни тематики на форума са разделени в четири сесии. Първата сесия, „Кардиологична перспектива в лечението на обезитет и захарен диабет тип 2 (Т2ЗД)”, отделя специално внимание на възникващите нарушения в сърдечно-съдовата система при затлъстяване и Т2ЗД, с които се обяснява високата честота на сърдечно-съдови усложнения и смърт при пациентите с посочените заболявания.
Честотата на тези усложнения достига размерите на епидемия в глобален аспект и това дава основание да се въведе ново понятие – „Кардио-обезити”, като състояние, обединяващо сърдечно-съдовите и метаболитни нарушения при пациенти със затлъстяване и Т2ЗД.
В три пленарни лекции се разглеждат последователно горещите точки на сърдечно-съдовия риск при пациенти с метаболитен синдром, затлъстяване и Т2ЗД и се дискутират възможностите на съвременните иновативни терапии, включени в лечението на Т2ЗД, за превенция на кардио-васкуралния риск.
Тази сесия разглежда широкомащабно проблема на сърдечно –съдовия риск от две гледни точки - тази на ендокринолога и на кардиолога. Това предоставя възможност за по-широк обхват и по-задълбочен подход в изложенията на лекторите, които имат изключително богат научно-изследователски и клиничен опит.
Във втората научна сесия „Затлъстяване и неговите хормонално-метаболитни усложнения” се разглеждат съвременните концепции за ролята на мастната тъкан като-хормонално-метаболитен орган и нейната връзка с инсулиновата резистентност и ендотелната дисфункция при метаболитен синдром.
Хормонално-метаболитните нарушения при затлъстяването са представени в комплексността на компонентите на метаболитния синдром и самостоятелно, като е остойностена ролята на затлъстяването за възникване на други хормонални промени в хипоталамо-хипофизната ос, щитовидната жлеза, панкреаса и имунната система. Лекторите в тази сесия са силни академични имена, които често гостуват като гост - лектори по проблематика у нас и в чужбина.
Третата сесия „Приемственост в медицината” представлява символичен мост на академична приемственост между учители и ученици. В нея участват учители, поставили основите на дадено научно търсене и техните ученици, продължаващи изследванията в същата област.
Тук лекторите предоставят надграждащи знания, което предоставя възможност да се затвърждава приемствената връзка в науката „Ендокринология”.
Четвъртата сесия е „Споделяне на клиничен опит”. Лекторите в нея представят резултатите от свои клинични наблюдения на клинични случаи, които са казуистични и предоставят възможност за научна дискусия с гостуващите лектори, които са с най-богат академичен и научно-клиничен опит.
Събитието „Плевенски ендокринни дни 2018 г.” се посвещава на 40 годишнината от основаването на Клиниката по ендокринология и на нейния първи ръководител доц. д-р Лилия Клечкова. Тя е избрана за почетен председател на научната среща и по този начин нейните ученици и последователи изразяват своята почит към пионерското й дело.
Тази година научният форум „Плевенски ендокринологични дни 2018” е посветен и на още една значима годишнина - 140 години от Освобождението на България от турско робство. По този начин съвременните лекари искат да отдадат заслужена почит към загиналите доброволци-лекари, медицински сестри и санитари в Плевенската епопея и в Руско-турската освободителна война.
По данни на д-р Н. И. Пирогов в периода 30—31 август (11—12 септември) 1977г. медицинската помощ в Плевенския регион е била оказвана от 61 лекари (в това число са и лекарите от Червения кръст), 26 студенти по медицина, 40 фелдшери и 31 милосърдни сестри [цит. източник: „Освобождението (1877—1878)”. Автори Константин Косев и Стефан Дойнов].
Сред тях са лекарите Христо Чобанов, П. Бисеров, Георги Атанасович, Георги Карафов, Стефан Йорданов, Георги Странски, Димитър Колевич, Павел Жечев, а също така и много други смели патриоти и доброволци , сред които се нарежда и името на графиня Юлия Вревская.
Като лектори на Плевенските ендокринологични дни са поканени видни български професори, преподаватели и изследователи. Лекционният курс е с обучителен характер и е предназначен за лекари-специалисти и специализанти, ендокринолози и кардиолози от Северозападна и Централна Северна България.
Основните научни тематики на форума са разделени в четири сесии. Първата сесия, „Кардиологична перспектива в лечението на обезитет и захарен диабет тип 2 (Т2ЗД)”, отделя специално внимание на възникващите нарушения в сърдечно-съдовата система при затлъстяване и Т2ЗД, с които се обяснява високата честота на сърдечно-съдови усложнения и смърт при пациентите с посочените заболявания.
Честотата на тези усложнения достига размерите на епидемия в глобален аспект и това дава основание да се въведе ново понятие – „Кардио-обезити”, като състояние, обединяващо сърдечно-съдовите и метаболитни нарушения при пациенти със затлъстяване и Т2ЗД.
В три пленарни лекции се разглеждат последователно горещите точки на сърдечно-съдовия риск при пациенти с метаболитен синдром, затлъстяване и Т2ЗД и се дискутират възможностите на съвременните иновативни терапии, включени в лечението на Т2ЗД, за превенция на кардио-васкуралния риск.
Тази сесия разглежда широкомащабно проблема на сърдечно –съдовия риск от две гледни точки - тази на ендокринолога и на кардиолога. Това предоставя възможност за по-широк обхват и по-задълбочен подход в изложенията на лекторите, които имат изключително богат научно-изследователски и клиничен опит.
Във втората научна сесия „Затлъстяване и неговите хормонално-метаболитни усложнения” се разглеждат съвременните концепции за ролята на мастната тъкан като-хормонално-метаболитен орган и нейната връзка с инсулиновата резистентност и ендотелната дисфункция при метаболитен синдром.
Хормонално-метаболитните нарушения при затлъстяването са представени в комплексността на компонентите на метаболитния синдром и самостоятелно, като е остойностена ролята на затлъстяването за възникване на други хормонални промени в хипоталамо-хипофизната ос, щитовидната жлеза, панкреаса и имунната система. Лекторите в тази сесия са силни академични имена, които често гостуват като гост - лектори по проблематика у нас и в чужбина.
Третата сесия „Приемственост в медицината” представлява символичен мост на академична приемственост между учители и ученици. В нея участват учители, поставили основите на дадено научно търсене и техните ученици, продължаващи изследванията в същата област.
Тук лекторите предоставят надграждащи знания, което предоставя възможност да се затвърждава приемствената връзка в науката „Ендокринология”.
Четвъртата сесия е „Споделяне на клиничен опит”. Лекторите в нея представят резултатите от свои клинични наблюдения на клинични случаи, които са казуистични и предоставят възможност за научна дискусия с гостуващите лектори, които са с най-богат академичен и научно-клиничен опит.
