В информационния ден в по проект "Независим мониторинг върху законодателното и институционално развитие на пробацията в България", в Плевен бяха представени първите резултати от независим граждански мониторинг на развитието на пробационната система, погледнато от институционална и от законодателна гледна точка.
"Такъв мониторинг правихме преди пет години и сега сравняваме, до къде се е развила пробацията в страната", каза Димитър Русинов - председател на Управителния съвет на Фонда за превенция на престъпността.
Той обясни, че проучването е било насочено в две основни направления, първото от които е свързано със законодателно и институционално проучване, както и статистика на пробационните служби.
Второто проучване се прави за пръв път и е свързано с проучване на 25 случаи на осъдени лица в пробационната система като са направени интервюта с тях и техните инспектори, както и с част от семействата, явили се на интервютата.
"Опитваме се и от гледната точка на осъдените да представим това, как се случва пробацията в България", обясни Димитър Русенов.
Той коментира, че е добре чрез гражданския поглед да се провери ефективността на пробационната система и има ли смисъл от нея.
Димитър Русенов коментира още, че в момента има процес на съкращения с ГД "Изпълнение на наказанията" и се говори за закриване на определени институции и за централизиране на системата, която в момента следва съдебното разпределение по окръзи.
"Идеята на пробацията беше да разтовари пренаселеността в затворите с цел подобряване на условията там. Не е тайна, че нашите затвори са най-лошите в Европа и мисля, че постигнатото не е много, защото е вярно, че има известно разтоварване като бройка в системата на затворите, но същевременно намаляват присъдите в пробацията. Освен това не се виждат никакви материални промени в затворите, освен направеното по Норвежката програма, по която бяха подобрени условията за живеене в няколко места в страната и това, при положение, че вече в Македония има чисто нови затвори".
За изминалите около десет години от въвеждането на пробацията в България се постигна едно много важно нещо - запълни се една празнина, която беше отворена след 1990 г. за хората преди постъпването им в затворите и след излежаването на присъдите и при всички положения има положителен ефект. Председателят на УС на Фонда за превенция на престъпността в България каза, че след направени посещения в пробационни служби в страната е констатирано много добро отношение към служителите в тях, сравнено с това в полицията и затворите.
"Струва ми се обаче, че самата пробация е много постна по отношение на средствата за въздействие. Има една регистрация и среща с пробационните инспектори и с това почти се изчерпва цялата работа в програмите за обществено въздействие.
Липсва безвъзмездният труд, който се използваше много в началото, а той е едно от най-полезните неща, защото се връща нещо на обществото", коментира Димитър Русинов.
Той отбеляза и някои нови неща, които са в зародиш като електронният мониторинг с гривни, който се експериментира на няколко места. Тук обаче възниква проблем, защото по думите му е много вероятно да спрат средствата по Норвежката програма и няма да има средства това да продължи.
Предсъдебният доклад също е обект на експериментиране. Той е фиксиран в Закона за изтърпяване на наказанията, но не се прилага активно навсякъде.
"Това беше една много добра форма, защото дава информация на съда, а сега има присъди, които не са направени с оглед на самия осъден, като възрастен човек или човек с увреждания, които се изпращат на безвъзмезден труд например. Нещо, което не би се случило, ако е бил въведен предсъдебния дооклад.
Все пак пробацията е една положителна институция в България и има много голям потенциал за развитие", каза Димитър Русинов.
По отношение на реформата в съдебната система той коментира, че що се отнася до изпълнение на наказанията, нищо не се случва нито в затворите, нито в пробацията, която е част от системата за изпълнение на наказанията.
