На 22 септември 1908 г. е обявена Независимостта на България - страната отхвърля васалната зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново, княз Фердинанд прочита специален манифест, като приема и титлата „Цар на българите” и се учредява възпоменателен медал по този повод.
Мястото за прочитане на царския манифест е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 г., като се предполага, че именно в църквата „Св. Четиридесет мъченици” и тогава е прогласено възстановяването на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.
С този акт страната отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор. Документът от 1878 г. определя Княжество България като трибутарно на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след постигането на съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп линията.
В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан Крум” край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където ще обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.
Последват заплахи от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения.
